Науката за човека и Човекът за самия себе си ~ от Ерих ФРОМ
Природата на човека не е нещо установено и неизменно, поради което и културата не трябва и не може да се обяснява като резултат от неизменните човешки инстинкти. Също така самата култура не представлява някакъв неизменен фактор към който човешката природа се приспособява пасивно като цяло.
Вярно е, че човекът може да се приспособи и към неблагоприятни условия, но в този процес на приспособяване човека проявява определени умствени и емоционални реакции, които са следствие от специфичните качества на неговата собствена природа. Човекът може да се приспособи към робството, но този процес ще бъде съпроводен от понижаване на неговите интелектуални и нравствени качества. Той може да се приспособи към общество, пропито от взаимна подозрителност и враждебност, но в този процес той става слаб и опустошен. Човекът може и да се приспособи към условия, които изискват от него да потисне сексуалните си стремежи, но за да осъществи това потискане, както показа Фройд, той развива невротични симптоми. Той може да се приспособи почти към всеки културен модел, но щом този модел влиза в противоречие с неговата природа, вътре в човека възникват душевни и емоционални разстройства, които в края на краищата го принуждават да промени тези условия, тъй като той не може да промени природата си.
Човекът не е празен лист хартия, върху който културата може да напише своите текстове: той е същество, надарено с енергия и организирано по определен начин, което в процеса на своето приспособяване си изработва ответни реакции спрямо въздействията от страна на външните условия. Ако човекът се приспособяваше към външните условия автопластично, чрез промяната на своята природа, подобно на животните, и беше пригоден само към един вид условия, за които си е изработил нужните приспособяващи го умения, той би стигнал до задънената улица на все по-голямата специализация, която се явява съдба на всеки вид животни, като по този начин би направил своята история невъзможна.
Ако пък, от другата страна, човекът можеше да се приспособява към всякакви условия, без да противодейства на онези от тях, които противоречат на неговата природа, той пак не би имал своята история. Човешката еволюция се гради на съчетаването на приспособенческите способности и устойчивите качества на неговата природа, която го принуждава никога да не се отказва от търсенето на условия, които са по-подходящи за вътрешните му потребности
Разумът на човека е и неговото благо, и неговото проклятие. Той не може да се върне назад към състоянието на дочовешка хармония с природата; неговото призвание е това, непрекъснато да развива своя разум, докато не стане стопанин на природата и на самия себе си.
Едно от най-прекрасните качества на човешкия разум е в това, че сблъсквайки се с дадено противоречие, разумът не може да остане бездеен. Стремежът да го разреши го привежда в действие. Ако човекът не реагираше практически на осъзнаваните от него противоречия, то самото наличие на тези противоречия трябваше да бъде отричано.
Най-поразителната черта в човешкото поведение е огромната сила на страстите и проявленията на човешките сили. Фройд повече от всеки друг разбираше този факт и се опита да го обясни от гледна точка на механистично-натуралисткото мислене на своето време. Той предполагаше, че онези емоции, които не се явяват пряк израз на инстинкта за самосъхранение или на сексуалния инстинкт (или, както по- късно го формулира, инстинкт за Ерос и инстинкт за Смъртта), все пак се явяват просто скрити и усложнени прояви на тези инстинктивно- биологически подбуди. Но колкото и блестящи да бяха неговите предположения, те са неубедителни, тъй като отричат факта, че голяма част от страстите на човека не могат се обяснят с неговите инстинкти. Даже ако човекът задоволи напълно своя глад, жажда, сексуални потребности, това още не означава, че „той самият” е удовлетворен. За разлика от животните най-важните, най-съществените жизнени проблеми за него не приключват с това, а едва започват. Той се стреми ту към власт, ту към любов, ту към разрушение, ту рискува живота си за религиозни, политически, човеколюбиви идеали – всичките тези стремежи характеризират смисъла и същността на човешкия живот. Наистина, „човекът не може да живее камо с хляб”.
Избрано от книгата „Човекът за самия себе си”
