За да намалеят самоубийствата сред мъжете, обществото е длъжно да им позволи да бъдат слаби. Ние трябва да отглеждаме и възпитаваме малките момчета със знанието за това, че е напълно нормално да споделяш чувства, да показваш слабост и уязвимост, да търсиш помощ. И това не е въпрос на етика – това е въпрос на живот и смърт.
В това е уверен Рори О‘Конър (Rory O'Connor) – професор от Университета в Глазгоу и президент на International Academy of Suicide Research. Три четвърти от всички самоубийства в световен мащаб се извършват от мъже. Това важи в еднаква степен за Великобритания, Русия, Шри Ланка, Южна Корея, Уругвай и Нова Зеландия. В определени култури и възрастови групи, самоубийството е главна причина за смъртта на мъжете, а предвид изследванията, този значителен превес е особено забележим през последните 50 години. Преди време бе прието за правилно, че мълчанието относно самоубийствата е по-здравословно, отколкото публичното разискване на проблема. Оказва се, че съвсем не е така. Фаталният изход може да бъде предотвратен единствено чрез широка дискусия относно причините за тези човешки трагедии и начина, по който могат да се преодолеят. Думата има професор О‘Конър.
Криза на мъжествеността
Защо мъжете се самоубиват три пъти по-често, отколкото жените? Най-очевидният отговор – мъжете по-често изпълняват фаталното решение, използвайки метод с необратимо действие. Но има и друг проблем. В последните 50 години преживяваме глобална размяна на джендър стереотипите. Жените получиха равни права с мъжете, разликата в доходите става все по-малка, а традиционните представи за мъжественост остава същата като преди – мъжете са длъжни да бъдат силни, да осигуряват прехраната, по-малко да говорят за чувствата си. И ако някой не покрива един или няколко от тези критерии, а в същото време е социален перфекционист, той ще изпита усещането, че животът е доста суров към него, а близките му са силно разочаровани.
Обичайният перфекционизъм, свързан със самоусъвършенстването на личността, никак не се свързва със суицидната тенденция. Ако вие се борите със себе си, поставяте си високи цели, то това е здравословен перфекционизъм. Но понякога, той придобива злокачествени черти – превръща се в социален или наложен от обществото.
Човек с подобно разстройство постоянно се бои да не разочарова хората около себе си. Струва му се, че от него винаги се очаква нещо определено. Най-главното е, че тази представа няма нищо общо с реалните очаквания на обкръжаващите го. Човекът не е измъчен от това, как наистина е оценен от жена си, родителите си или приятелите, а от собствената си представа за тяхната оценка. В психологията това се нарича метакогнитивен процес.
Социалният перфекционизъм като рисков фактор
В обобщен вид – това е нашата представа за очакванията, които другите имат към нас. Когато ни се струва, че ние не изпълняваме тези очаквания, ставаме по-податливи на депресии, които могат да завършат с отчаяние. Това разстройство е само една от цял спектър възможни причини, тласкащи хората към самоубийство. Но тъкмо тя е интересна за психолозите, защото тук има взаимодействие между личността на човека, стреса и познанието. Ние се интересуваме от уязвимостта като ключов фактор за развитието на суицидни тенденции. Много хора постоянно критикуват или нервно дават оценки на самите себе си, но за щастие, болшинството от тях никога не избират фаталния изход. Необходимо е да се разбере, по какъв начин перфекционизмът увеличава риска, може ли той да променя представата на хората за самите себе си. Безспорно е едно – човек решава да приключи живота си тогава, когато животът му е станал непоносим, когато той вече не може да мисли да нищо друго.
На първо място, в рискова група се намират особено чувствителните хора. Ранимият човек е склонен да се смята за победен, унижен, попаднал в капан. Това в голяма степен се отнася за мъжете, защото жените са свикнали да споделят тревоги и проблеми с приятели, да търсят професионална помощ.
Изучавайки проблема в продължение на много години, стигнах до извода, че именно чувството за поражение и унижение, тласка хората към самоубийство. Това чувство може да бъде натрапчиво състояние, което провокира силно главоболие или пък да ви връхлети отвън, когато усетите че губите контрол над живота си. То може да е породено от несполуки в личния живот, в работата, в отношенията. Но най-често е свързано със социалния перфекционизъм. Обществото изисква от мъжете по света да бъдат успели. Хората, подвластни на този синдром по-тежко преживяват провалите, или онова, което техния ум приема за провал. Не е важно, обективна или необективна е тяхната оценка, важно е онова, което ги превръща в самоубийци.
За жалост все още твърде малко знаем, кое провокира у хората социалния перфекционизъм. Една от възможните причини може да бъде твърде строгото възпитание в детска възраст и недостатъчното им поощряване. Когато децата се учат да общуват с окръжаващата ги среда посредством примера на родителите, и са били постоянно критикувани, те проектират това отношение върху всички останали в общуването си - порастват със занижена самооценка, по-уязвими и склонни към психически разстройства.
Емоционалната грамотност
Отнасям себе си към групата на социалните перфекционисти – защото зная колко чувствителен и раним към критики човек съм аз. Но именно това знание ме защитава от опасните последици. Често се случва да казвам сам на себе си: „Не, не, и още веднъж – не! Само на теб ти се струва, на никой друг не му хрумва да помисли, че си неудачник. Ти никого не си разочаровал!”.
Ако говорим за обществото като цяло, нужно е да има емоционална грамотност – да се поощрява изразяването на емоциите от страна на мъжете и да не осъжда това като слабост. Ние трябва да отглеждаме и възпитаваме малките момчета със знанието за това, че е напълно нормално да споделяш чувства, да показваш слабост и уязвимост, да търсиш помощ . И това не е въпрос на етика – това е въпрос на живот и смърт!
Разбира се, много е важна подкрепата на близките хора. Повечето мъже, загинали заради извършено самоубийство са били самотни, разведени или овдовели. С възрастта, мъжете стават все по-емоционално зависими от своя партньор и във все по-малка степен – от приятелите си. И когато такива отношения се прекъснат, ние губим своята емоционална подкрепа.
Освен това, обществото е длъжно да започне да рисува реалистичния образ на днешния мъж. Защото той отдавна вече не може да оцелява в това настояще като суров и мълчалив мъжкар. Защото и той има душа, която страда, но кой, кой е готов да чуе за това?
По материал на Еsquire.ru
Снимки: huffingtonpost.ca, vesti.az