Изстраданите идеи на мрачния философ Ницше намират своя дом в неговото най-популярно съчинение „Тъй рече Заратустра”. „Той не говори с думи, а със светкавици”, споделя за Ницше Пенчо Славейков, чието дело (и на Мара Белчева) е превода на тази творба.
За радостите и страстите
Брате мой, ако имаш една добродетел, и тя е твоя добродетел, то ти не я споделяш с никого.
Разбира се, ти би желал да я зовеш по име и да я милваш, ти би желал да я щипнеш за ухо и да се забавляваш с нея.
И ето! С името, с което ти я зовеш, зове я и народът: ти стана сам народ и стадо с добродетелта си.
По-добре би сторил да кажеше: „Неизразимо е и безименно, което причинява мъка и сладост на моята душа, а при това е и гладът на моята утроба.“
Нека твоята добродетел бъде твърде висока за всякакво име: и ако трябва да говориш за нея, то не свени се, че заекваш. Тъй говори и заеквай:
„Това е мое добро, него обичам аз, така ми най харесва то, само тъй искам аз доброто. Не го искам като закон на бог, не го искам като човешко постановение и необходимост: да не ми бъде указател за към свръх-земи и райове. Земна добродетел е тая, която аз обичам: малко благоразумие има в нея – и най-малко общ разум. Но тая птица сви гнездо при мен: затова я обичам и галя – и при мен тя сега мъти своите златни яйца.“
Тъй заеквай и възхвалявай добродетелта си.
Някога имаше ти страсти и ги наричаше зли. Но сега имаш само добродетели: те израснаха от твоите страсти.
Ти положи висшата си цел на сърце на тия страсти: и те станаха твои добродетели и радости.
Че си от рода на сприхавите, или на сладострастните, или на веробесуващите, или отмъстителните:
Най-сетне всички твои страсти станаха добродетели и всички твои дяволи – ангели.
Някога ти имаше диви псета в своята изба: но най-сетне те се превърнаха на птички и мили певици.
От своите отрови ти свари балсам за себе си; от своята крава скръб доиш – сега пиеш сладкото мляко от нейното виме.
И занапред никакво зло вече не ще израсне от тебе, освен злото, което израства от борбата на твоите добродетели.
Брате мой, ако си честит, то имаш една добродетел и не повече: тъй минаваш по-лесно през моста.
Отлика е да имаш много добродетели, но е тежък дял; и не един отиде в пустиня и се погуби, защото му омръзна да бъде битка и бойно поле на добродетели.
Брате мой, зло ли е война и битка? Но необходимо е това зло, необходими са завистта и подозрението и злословието между твоите добродетели.
Виж как всяка една от твоите добродетели жадува за висшето: тя иска целият твой дух да е неин глашатай, тя иска всичката твоя мощ в гняв, омраза и обич.
Ревнива е всяка добродетел към друга, и ужасно нещо е ревнивост. И добродетелите загиват от ревнивостта.
Когото обземе пламъкът на ревнивостта, той обръща най-сетне като скорпиона, сам против себе отровното си жило.
Ах, брате мой, никога ли не си виждал още добродетел да злослови и жили сама себе си?
Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато: и за това трябва ти да обичаш добродетелите си – защото от тях ще загинеш.
Тъй рече Заратустра.
От „Тъй рече Заратустра” (Книга за всички и никого), Фридрих Ницше, 1915 г.
Илюстрации: photobucket.com, deviantart.com