(Ricard Canals - Sick Child; Octavi, the artist's son)
Всеки родител би подкрепил твърдението, че капризите, виковете и избухванията са често използвани от децата като средство за достигане на целта „на всяка цена“. Ако започне да вика силно – няма да му отнемат играчката. Ако започне да плаче, на баба ще й домъчнее и ще купи желаното. Те са малки и дори не са в състояние да свържат две думи в словосъчетание, но вече са се научили да манипулират възрастните, намерили очевидни или скрити за нас „лостове на управление“. Те са разбрали, че дори тяхното разболяване може да помогне да достигнат желаното. Например вниманието, от страна на родителите.
Почти всяко детско заболяване са нуждае от медицинско лечение. Но, колкото и странно да звучи, в половината от случаите на болести при деца до тригодишна възраст са психични. Нещо повече, колкото е по-малко детето, толкова е по-значим психичният компонент на болестта. Често за родителите не е лесно да разгадаят тайната й страна, но именно нейното решение може да прекрати постоянната серия от настинки, наранявания и други.
Мишо, на четири години, споделя: „Когато аз се разболея, всичко вкъщи се променя. Майка ми изведнъж спря да говори всяка вечер с най-добрата си приятелка Таня, а се съгласи да построим заедно гараж от кубчета и пет пъти пяхме любимата ми песен. Ще ви издам една тайна: дори ми позволиха да спя при тях, а не с собственото си легло!не ми се карат за разхвърляните играчки. Болестта е голямо щастие за мен!“
За детето тя има две страни. Знаем добре, че едната от тях е тъжна и болезнена, свързана с инжекции, хапчета и страдание. Но, на другата често не обръщаме внимание. За разлика от възрастните, за детето е очевидно, че болестта носи много положителни промени. То получава онова, от което може да бъде лишено в здраво състояние: ласки, грижа, нежни докосвания, повече внимание, което го кара да се чувства по-значимо и обичано. Според вас, какви изводи ще си направи то? „Родителите ми все още ме обичат, колкото и рядко да го показват!“ за съжаление, не. Такива изводи е в състояние да направи възрастният. Лишеното от внимание и нежност в обичайното ежедневие дете по-скоро ще реши, че само по време на боледуването може да се изпита силата на родителската обич и щедрост.
Представеното до тук не означава, че детето умишлено се преструва на болно. То действително може да има висока температура, хрема, остри болки в стомаха или повръщане. Малкият му организъм не може да устои пред огромното желание да бъде обичано и значимо.
Какво да правят родителите?
Разбира се, да проведат лечение, което е в съответствие с лекарските препоръки. Това е важно, тъй като за да се стигне до болестно състояние, значи психическият конфликт е толкова силен, че е довел до нарушение в нормалното функциониране не физиологията. За да се излезе от това състояние, първо е необходимо да се започне от нейното възстановяване. Намаляването на интензитета, с които работи, намалява възможността на сетивата да възприемат информация от средата, затрудняват работата на мозъка, а оттам и обработването на полученото от мозъка.
Старайте се да обръщате колкото се може повече внимание на детето, докато е здраво. Помогнете му да разбере, че и без болестта то е обичано. Това ще стане не само в съвместната игра и занимания, но и чрез думите: „Виждаш ли колко е добре, когато си здрав – как хубаво си играем на всички игри, които пожелаем!“ и др. нека нежните майчини ръце докосват главичката му не само, когато има температура, но и когато си играе, спи, рисува. Усмивката говори за това, че тя се радва на своето дете.
Впрочем, детските психолози смятат, че виковете в бебешка възраст са аналогично на болестите средство за привличане на вниманието. Новороденото лежи спокойно в кошарата си, докато мама разговаря със съседката. Но, ако то започне да плаче, тя веднага ще дойде при него. Разбира се, жената има право да си намери и друго занимание, освен детето. Но, за да има тази възможност, трябва да му обръща внимание в нормално, спокойно и здраво състояние. Защо да не поговори с бебето си , дори да е спокойно?
Дори ако нямате възможност да стоите редом до спокойното усмихнато бебе, можете просто да коментирате на глас това, което правите в момента. Например: „сега водата кипна; ще си налея чаша кафе и ще поседя малко на балкона“. Детската реч не се появява от само себе си, а именно в разговорите с него.
(Edvard Munch, The Sick Child, 1907)
Обяснявайте промените
„Мама никога не е имала проблеми с Лора. Нито с болести, нито с капризи. Но, на мама й се наложи бързо да се върне към работата си. Сега те се виждат късно вечер и през почивните дни. Лора започна редовно да пада от пързалки, да се залива в вряща вода, да накланя към себе си тежки предмети.“
Детето до тригодишна възраст е уверено, че именно то е в центъра на Вселената. Ето защо, когато в живота му се случи някаква промяна смята, че причината се крие в него.“ Мама е най-важният човек в живота ми. Но, мама вече не играе много с мен – значи съм лоша и не съм й нужна“ - казва Лора. Несъзнавано момичето се стреми по всякакъв начин да накаже „лошата и необичаната“, като по този начин частично ще разтовари изпитваното напрежение.
Травмите, порязванията, изгарянията, острите заболявания, изискващи оперативна намеса... подобни проблеми могат да бъдат причинени и от продължителни командировки на някой от родителите, развод, смърт на близък човек. Понякога шокът, в следствие загубата на някой близък, може да провокира в малкото дете дори пневмония. Заболяването е най-лесният начин да се умре, а детето се стреми именно към това. То счита, че не може да живее без татко, който си е „напуснал дома заради лошото момиче“, или без баба, която преди дни е обидило и която е „отлетяла към небето“!
Какво да направят родителите?
Детето също е човек, както възрастния. То не сляпо, глухо не е безчувствено. Разбира всичко, просто често си прави погрешни заключения, които за нас възрастните са неочаквани.
Нужно е да му се обяснява всичко, дори да се намира още в утробата. То трябва да знае защо и за колко време майка му отива на работа, както и, че това не означава, че вече й е омръзнало и не го обича. Да ми каже, че й е липсвало. То трябва да знае, че не то е причината за развода между родителите си; че татко държи на своите деца и ще продължи да се грижи за тях, както преди. То се нуждае от тези обяснения не само, докато се намира в периода на ранното детство. По този начин детето ще разбере, ще почувства тяхната подкрепа и любов, по-лесно ще преживее трагедията или семейните проблеми. Ще го стори без да е нужно да прибягва към болестта.
Ако родителите не съумеят да с преборят със ситуацията е по-добре да се обърнат към детски специалист. Във Франция например, психотерапевтите работят над такива проблеми дори с тримесечни деца.
(The Sick Child by Carl Wilhelmson, 1896)
Болестта спасява семейството
Детето е склонно да принесе себе си в жертва, в името на семейството. „Ако аз се разболея – татко ще дойде от работа по-рано – мама ще се почувства по-добре. Затова, за мама е добре да съм болен“ - трудно е да се повярва, но детето може да стигне именно до това заключение. Съществуват и други варианти: „Когато съм болен, родителите ми спират да се карат“, „Татко няма да си тръгне от нас с мама, ако се разболея – той трябва да ми носи лекарствата“, „Баба няма да се върне да живее на село – тя е необходима, за да се грижи за мен, докато съм болен“. Получава се така, че болестта скрепява семейството. На възрастните не им е до спорове и изясняване на отношенията: те са ангажирани във важно общо дело – борбата за здравето на детето.
За да предотвратят подобни ситуации, е нужно да обяснят на детето случващото се в семейството.
Имаме нужда от теб!
По мнение на детските психолози на честотата на детските заболявания, тяхната тежест и прерастване в хронични такива влияят и други фактори. Бременността може да е била нежелана, или след раждането животът на майката се е променил драстично в негативен план, а може и детето да не оправдава очакванията на родителите. В тези случаи то усеща, че им пречи, което води до автоагресия и саморазрушение. Безспирните травми, натъртвания, счупени кости, пневмония и други тежки заболявания са начин, по който детето се самонаказва. Крайното проявление на тази „безполезност“ е в т.нар. Синдром на внезапната бебешка смърт. Във всички тези случаи без помощта на психотерапевт нищо не можа да се направи.
Но, уникалната способност на човешкия организъм и особено на детския такъв да се разболява „по поръчка“ има и друга страна. Неговите резерви и възможности за възстановяване са толкова големи, че детето и възрастният могат де се „излекуват“ само от един разговор и прегръдка.
Майчината сила, от която детето може да почерпи, за да се възстанови, нейните ласкави думи и докосвания, общите планове за бъдещето могат да сътворят чудеса. Нека то почувства, че майка му се бори с болестта заедно с него, че тя го обича и винаги ще е така, че тя иска то да се възстанови. Именно това усещане ще му помогне по-бързо да се справи с всяка форма на болест.
Даниела Парушева
Източник партньор: Българска школа по психотерапия, Психология за родители
Използвани материали: adoc.ru
Изображениe заглавно: The Sick Child, J. Bond Francisco
