За трите метаморфози
(Also Sprach Zarathustra by Mitchellnolte)
Три метаморфози на духа ви назовавам: как духът се превръща в камила, а камилата – в лъв, и накрая лъвът – в дете.
Много тежести съществуват за духа, за силния, издръжлив дух, в който обитава страхопочит: неговата сила жадува за тежести и най-тежък товар.
– Що е тежко! – така пита издръжливият дух и коленичи. Подобно на камила той чака добре да го натоварят.
– Що е най-тежкото бреме, смелчаги! – така пита издръжливият дух. – За да го поема и да се радвам на силата си?
Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта си да блесне, за да се присмееш на мъдростта си?
Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?
Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти от глад?
Или може би: да си болен ида препращаш утешителите по домовете им, за да сключваш дружба с глухи, които нивга не ще те чуят що искаш ти.
Или може би: да обичаш тези, които ни презират, и да подаваш ръка на призрака, когато той иска да ти вдъхне ужас.
Цялото това най-тежко бреме издръжливият дух поема върху себе си и като натоварена камила, която бърза в пустинята, той бързо крачи в своята пустиня.
Ала в самотната пустиня се извършва втората метаморфоза: духът се превръща тук в лъв. Свобода иска той да извоюва и господар да стане в своята собствена пустиня.
Своя последен господар търси той тук. Той ще се опълчи като враг срещу него и своя последен бог и ще се бори за победа с великия змей.
Кой е великият змей, когото духът не желае да зове повече господар и бог? "Длъжен си" се зове великият змей. А духът на лъва казва: "Аз искам".
"Длъжен си" лежи на пътя му един ослепителен в своето златисто сияние люспест змей и на всяка негова люспа блещи със златни букви написано: "Длъжен си!"
Хилядолетни ценности блестят по тези люспи и тъй говори най-могъщият от всички змейове: "Всяка ценност на нещата блести по мен."
Всяка ценност е вече създадена и всяка създадена ценност – това съм аз.
Наистина не бива да има вече никакво "Аз искам." Тъй рече змеят.
Братя мои! Защо е необходим лъв в духа! Нима не е достатъчно товарното животно, което се отказва и изпитва страхопочит?
Да твори нови ценности, това лъвът все още не е в състояние, но да си извоюва свобода за ново творчество – това е в състояние да осъществи мощта на лъва.
Да се извоюва свобода и да се постави едно свещено "Не" дори и пред дълга – за това, братя мои, се изисква лъв.
Да си извоюваш правото на нови ценности – това е най-ужасното посегателство за един издръжлив и изпълнен със страхопочит дух. Наистина това е грабеж и е дело на граблив звяр.
Като своя най-голяма светиня обичаше нявга той това "Длъжен си", докато сега трябва да открива заблуда и произвол дори и в най-святото, за да може да заграби свободата от обичта си. За този грабеж му е нужен лъвът.
Ала кажете, братя мои, какво е в състояние да извърши детето, щом като дори лъвът не е смогнал да го направи. Защо е било необходимо грабливият лъв да се превърне и в дете?
Невинност е детето и забрава, едно ново начало, една игра, едно самозадължаващо се колело, едно изначално движение, една свещена повеля: "Да бъде!"
Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: "Да бъде!" Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят.
Назовах ви три метаморфози на духа: как духът се превръща в камила, а камилата в лъв и накрая лъвът – в дете.
Тъй рече Заратустра. Тогава той пребиваваше в града, наречен "Пъстрата крава".
(Raffael, Die Schule von Athen, Ausschnitt mit Raffael, Ptolemäus, Zarathustra, School of Athens, detail)
Фридрих Ницше, „Тъй рече Заратустра” Книга за всички и никого
