Как се озовахме в ерата на връзкофобните хора, когато да си „лошо момче“ и „кучка“ е модерно?

Живеем в „ерата на сингълите“, когато нежният пол все повече се стреми към облика на силната и независима жена, а на мъжете им харесва да играят ролята на „лошото момче“. Тази тенденция обаче крие много повече рискове, отколкото ползи, особено когато се превърне във фанатично преследване на личната свобода. Повечето хора, които така упорито венчаят егото си с колекция от разбити сърца и още по-упорито бранят личното си пространство, всъщност са жертви на една много тежка диагноза – връзкофобия. Тя изгражда химерата за „пълноценния“ живот, в който няма окови, лишения и саможертви, а само безгранична, но в действителност криво разбрана свобода.

Какво е връзкофобията и кои са нейните корени?

На първо място трябва да уточним, че понятието „връзкофобия“ (страх от обвързване) се различава от понятието филофобия (страх от влюбване), макар и двете състояния да си остават в голяма степен загадка за психологията, имайки предвид, че човекът е най-социалното животно на планетата.

Според специалистите, докато първопричините за филофобията са: нещастна първа любов, тежко преживян развод или травма от детството, породена от нещастната любов на родителите, заради което човек изпитва паника при мисълта да започне нова авантюра, то връзкофобите не само не се страхуват да ухажват и флиртуват, но и имат силна нужда от непрекъснато въвличане в нови емоционални и страстни отношения. Когато обаче играта на котка и мишка свърши и „преследвачът“ осъзнае, че партньорът му е „в кърпа вързан“ , той губи интерес и напуска сцената в търсене на новата си жертва.

Психологът Мадлен Алгафари е един от специалистите, които говорят открито за тази „модерна болест“, обхванала не само България, но и целия свят, и разглежда последиците от нея. Според Алгафари коренът на връзкофобията се крие още в самото раждане на човек. Тя твърди, че практиката на 84% от родилните отделения у нас новороденото да бъде отделено от майката в първите часове от появата му на бял свят, нанася много сериозни поражение върху детето, което не може да изживее пълноценно първата фаза на симбиоза. Тоест то е „принудено“ да открие своята самостоятелност още от съвсем ранна възраст. Според нея, едно от най-важните условия за преодоляването на страха от обвързване в по-късен етап от живота, е именно изграждането на силна връзка между родител-дете през първата година от неговия живот.

По какво се познават връзкофобните хора?

Мадлен Алгафари твърди, че от връзкофобия страдат много повече хора, от колкото изобщо можем да си представим и посочва няколко основни симптома, по които те могат да бъдат идентифицирани:

• Това са хората, които непрекъснато се нуждаят от лично пространство. Тези, които се страхуват, че обвързването може да остави „мъжките запои“, „приятелските сбирки“ или „женския шопинг“ в миналото. Те много трудно се решават да заживеят с половинката си в общ дом, а още по-трудно да създадат семейство. Затова все отлагат. Отлагат да пренесат вещите си у вас, отлагат да ви запознаят с родителите си, отлагат да ви предложат брак или да приемат предложението ви за брак...

• Хората, които винаги търсят недостатъци в партньора си. Каквото и да правите, колкото и да се стараете, тези хора никога няма да са напълно доволни от вас и едва ли някога ще ви приемат такива, каквито сте. Всъщност, те често използват вашите недостатъци, за да ви натякват или да се дистанцират.

• Това са така наречените „кучки“ и „мачовци“. Онези мъже и жени, които изпитват по-голямо удовлетворение от съсипването на една връзка, отколкото от нейното изграждане.

• Хората, които възприемат любовта като игра на „котка и мишка“. Обикновено характерно за жените връзкофоби е непрестанното измисляне на стратегии как да „надхитрят“ другия. Например: „Няма да отговоря веднага на съобщението му, за да не си помисли, че съм хлътнала до уши.“ В тяхната глава се режисират всевъзможни филми, в които главните герои (тя и той) задължително живеят от двете страни на барикадата. Мъжете пък обичат да играят тази роля и с удоволствие преследват обекта на своето желание. Колкото по-недостъпна е тя, толкова по-забавно е за него. Когато връзката премине на следващия етап обаче, внезапно се отегчават и това е краят.

Специалистите твърдят, че във всеки от нас може да се крие един връзкофоб. При някои този страх от обвързване е по-слабо изразен и се проявява само в определени моменти, а при други може да отключи много сериозни личности смущения. Най-важното обаче е, да успеем да уловим симптомите на това пагубно състояние и да се опитаме да осъзнаем, че създаването на семейство и саможертвите, пред които съдбата ни изправя, не означават непременно потъпкване на личността. Често пъти означава точно обратното!

Изображения: Edward Hopper (1882-1967)