„Най-важната опорна точка в нашия стремеж да разберем човека е разбирането за необходимостта да разглеждаме човека като социално същество... Непрекъснато се наблюдава как детето насочва своята нежност към другите, а не към себе си.“ – Алфред Адлер
Bélisaire demandant l'aumône Jacques Louis David (1748-1825)
АЛТРУИЗМЪТ
Алтруистичното поведение е насочено към оказване на помощ, изключващо съзнанието за собствения интерес. Основният мотив при алтруистичното поведение е другият.
„Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде ги на съдържателя, и му рече: „Погрижи се за него, и ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.“ – Евангелие от Лука
Тази притча разкрива една от най-дълбоките прояви на хуманното у човека – способността да откликва на чуждото страдание и болка и заедно с това да направи нещо за тяхното премахване. Изпълненият със състрадание самарянин, срещайки изпадналия в нещастие непознат, се притичва на помощ, отделяйки от своето време и средства, без да очаква признателност, възнаграждение или благодарност за стореното.
Кои са причините, които ни карат да помогнем на изпадналите в беда?
Не е лесно да се отговори на този въпрос, защото зад външното поведение могат да се открият различни мотиви. Ние можем да се притечем на помощ, за да подобрим образа, който другите имат за нас, да получим известност или признание, да спечелим разположението на другите или някаква облага, да се избавим от вината и безпокойството, когато сме изправени пред чуждото нещастие или защото изпитваме състрадание и дълбока загриженост. В тези случаи постъпките усилват чувството ни за достойнство.
Съществуват редица случаи, когато пред очите на много хора се разиграват трагични инциденти – прояви на грубост, жестокост, физическо насилие, и никой от присъстващите не се намесва. Как може да бъде обяснена тази пасивност: с „отчужденост“, „безразличие“ или „неосъзнати садистични импулси“? Действително ли очевидците на трагичните инциденти са така безчовечни?
Благодарение на експериментите, проведени от БиЛ Латане и Джон Дарли, разбираме, че когато наблюдателите на трагедията са много хора, вероятността някой от тях да се притече на помощ рязко намалява в сравнение със случаите, когато наблюдателят е сам. Присъствието на другите размива отговорността и Аз-ът не предприема нищо, за да предотврати събитието.
Когато се изправим непосредствено пред страданието и осъзнаем, че другият действително страда, ние сме готови да поемем оговорност и да помогнем.
Латане и Дарли откриват, че за да окажем помощ, е необходимо да обърнем внимание на случващото се и да приемем,че пострадалите действително се нуждаят от нашата помощ. Може би пасивността на участниците се разбира като израз на това, че не е необходимо да се окаже помощ.
Колкото повече хора знаят за случилото се, толкова по-малко от тях ще бъдат склонни да се притекат на помощ. За пострадалия присъствието на много очевидци не винаги е спасение, защото е налице ефект на очевидеца.
Ефект на очевидеца е състояние, при което човек с много малка вероятност ще се притече на помощ, когато присъстват и други очевидци.
Ако човек е заобиколен от модели, които изразяват стремеж към оказване на помощ, вероятността да ги възприеме е твърде голяма. Когато по време на големи празници виждаме хората да дават милостиня, за да помогнат на нещастието, нашата склонност да ги последваме се засилва.
Painting ~ John George Brown (1831-1913)
ЕМПАТИЯТА
Представете си група участници, които наблюдават млада жена, която страда от болки, причинени й от електрически ток по време на експеримент. След миг на страдание, явно твърде разстроена жената съобщава, че не може повече да участва в експеримента, защото като малка, падайки върху ограда, по която протичал ток, тя изпитала силна болка и оттогава е чувствителна. Проявявайки загриженост, експериментаторът се обърнал към присъстващите дали някой от тях не би могъл да заеме мястото на страдащата жена /всъщност присъстващите са истинският обект на експеримента/ и да завърши експеримента. Резултатът от молбата бил поразителен – почти всички били готови да заемат мястото на жертвата. Емпатията към страдащия подтиква към оказване на помощ. Даниел Батсън ни убеждава, че когато изпитваме състрадание ние сме мотивирани да проявим отзивчивост и да помогнем на страдащия. Когато съпреживяваме чуждата болка, нещастие, страдание, ние ставаме по-загрижени.
Когато изпитваме вина, ние се опитваме да се освободим от нея, за да възстановим уважението към себе си. Тогава страстното желание да направим добро, след като сме причинили зло или сме били свидетели на подобно нещо, без да се намесим, ни помага да се освободим от вината и да възстановим уважението, което другите и ние имаме за себе си.
Вината е чувство, което ни помага да направим добри неща, да се разкаем, да се извиним и да опитаме да поправим стореното, като се въздържим от повторно извършване на злото.
Когато сме в лошо настроение, разстроени, опечалени или натъжени, стремежът да помогнем също се засилва. Ако осъзнаем, че оказването на помощ ще ни помогне да излезем от лошото настроение, ние ще извършим добри постъпки. Но не всички чувства, които ни разстройват могат да ни повлияят. Дълбоката опечаленост, породена от загуби или депресията затварят Аз-а дълбоко в него и го правят нечувствителен към ставащото у другия. Лошите чувства могат да ни пробудят към добри постъпки само ако съхраняват чувствителността към страдащия.
Доброто настроение също може да ни подбуди към извършване на благородни постъпки. Когато човек е влюбен, той се държи по-благосклонно, започва да се отнася по-спокойно към всичко, което преди го е дразнело, да прощава на тези, които са му причинили болка, да прояви разбиране. Доброто настроение събужда приятните спомени и извиква положителни мисли, което предразполага към отзивчивост и добри постъпки.
Желанието да помогнем зависи и от това, как ще си обясним причините, довели човека до нещастие и състояние на беда. Ако си обясним нещастието с външни причини – причиненото нещастие не зависи от човека- тогава ще бъдем по-склонни да му помогнем. Ако си обясним нещастието с вътрешни причини – човекът сам си е виновен за своето състояние – тогава ние вероятно не бихме били така отзивчиви към помагане.
„Психология“ ~ Веселин Василев, Румен Стаматов
Картини: Wikipedia
