„Тревогата - това е молитва за нещо, което не искаш“
Страхът е естествено състояние за всеки нормален човек. Но тревожността, състояща се от непрекъснато очакване на проблеми, кара мозъкът ни винаги да „съчинява“ възможно най-лошите възможни сценарии, като по този начин ни принуждава да гледаме на въображаемите опасности като на свършен факт. Реконструкцията на ума се извършва по низходящ ред. В резултат на лошите очаквания, страхът, който произлиза от тях, е най-голямата ни пречка по пътя към успеха.
Нека разгледаме страховете си от гледна точка на естеството на Вселената. Не забравяйте, че всичко в този свят по съществото си е енергия, настроена на определена честота на вибрациите. Например, очите ни възприемат светлина – електромагнитни трептения с определен диапазон. След анализ на информацията, която възприема нашият зрителен орган, тя достига до мозъка ни, като със сигурност тази информация не носи нещо зло или враждебно, тъй като това са само вибрации.
Но след като го „погледнем“ чрез разума си, си казваме: „Ето проблем!“ С други думи, ние придаваме на високочестотната енергия, която сама по себе си не съдържа проблем, такъв образ, че тя се превръща в проблем за нас. Така създаваме благоприятни условия за появата на проблеми и страхове. И тогава, „Умът преживява, а мозъкът запомня“, както пише Уайлдър Пенфийлд в книгата си „Тайната на ума“.
Важно е да се разбере, че всичко, което се случва, само по себе си не съдържа нито стрес, нито пък щастие. Самият човек по свой избор дава на събитията, на ситуациите или на обектите тяхното съдържание. Това означава, че е необходима реконструкция на ума в положителна посока, след което всичко случващо се ще започне да се проявява в много по-добра светлина.
„Факти не съществуват, има само интерпретации на фактите“, е казал Ницше. Каквото и тълкувание да дава човек на фактите, то винаги ще бъде свързано с вътрешния му свят.
Спомнете си колко често сте били разочаровани от даден факт, който по-късно се е оказал във ваша полза. Ползи винаги могат да се намерят, дори и при провал. Парадоксът е, че в нашите неуспехи също може да се намери положителното – възможност да се натрупа опит, възможност да станем по-мъдри и да придобием по-голяма яснота за живота си. „Нищо реално не може да ни заплашва, нищо нереално не съществува. В това се заключава Божият мир“, се казва в книгата „Курс по чудеса“.
Стив Павлина пише: „Когато някой ви каже, че успехът е просто нещо, бягайте далеч, защото очевидно ще се опита да ви пробута някой идея за бързо забогатяване. Истината е, че успехът е много трудно нещо и е почти невъзможно да успеете в нещо, с което досега не сте се занимавали. Но това е добре. Разберете, че провалът и успехът не са противоположности. Провалът – това е неизбежна част от успеха. Когато се провалиш, това значи, че все пак действаш, именно така и правиш грешки и се учиш. Успехът идва естествено, когато най-накрая научиш правилните за целта ти действия.“
„Човек не се притеснява от дадено обстоятелство, а от мнението си за това обстоятелство“, казва преди 2000 години философът стоик Епиктет. Понякога дори инцидент може да послужи за пробуждането ви към началото на нов живот, както и месеците, прекарани в болница, може да се окажат безценен подарък по пътя към откриването на „истинския ви живот“, защото „предизвикателствата дават възможности“.
Реконструкцията на ума се състои в това, че най-градивната философия, която трябва да осъзнаете е, че: „Всичко което се случва в живота, е най-доброто нещо, което може да се случи в този момент.“
Ако приемем, че всичко, което се случва, в крайна сметка, е във ваша полза, тогава в живота ви няма да има място за стрес и тревоги. Ако още от самото начало се уверите, че всичко ще завърши добре за вас, няма да се чувствате като в пробита лодка насред огромния океан.
Това е важен принцип за всяко личностно развитие. С други думи, всеки аспект от живота ви днес, е такъв, какъвто трябва да бъде. Всяка трудност, пред която се изправяте, съдържа в себе си възможностите, които ако пожелаете, ще работят във ваша полза.
Помислете за това колко често хората се оплакват за неща, които само самите те могат да променят. Никой не се оплаква от закона за гравитацията, дори да е стъпил върху лед. Другият парадокс е, че никога не се оплакваме на този, който може да ни реши проблема – от шефа си се оплакваме на жена си, от жена си – на приятелите си. Задайте си въпроса: „Защо винаги отдавам така ценната си енергия на това, от което нямам нужда?“
През ума ви ежедневно преминават около 60 000 мисли. Помислете колко от тях се фокусират върху това, което ви е абсолютно ненужно? За да се отървете от този начин на мислене, си задайте въпроса: „Какво искам?“ и реконструирайте намерението си за решаване на проблема, като по този начин ще го премахнете от ума си.
Когато започнем да „реконструираме“ собствения си живот, това напомня донякъде ремонта на жилище. Навсякъде хаос, трябва да се вземат решения, да се оправяме с определени хора... Въздухът е пълен с прах, има безброй боклуци за изхвърляне – трудно се поддържа по този начин ясна визия и крайна цел. Не е изненадващо, че при тези условия, може да изпитате безпокойство и да се запитате: „Дали съм на прав път? Дали не съм се отклонил от курса? Струваше ли си да се впусна във всичко това?“ Но хаосът в природата свидетелства за развитието на процесите, за появата на новото, динамиката и промените. Физиците знаят, че системата, преминала през хаос, достига до ново ниво в развитието си.
Винопроизводителите ще ви кажат как се получават най-изтънчените вина. Лозите се подлагат на умишлен „стрес“ чрез прекомерно овлажняване на почвата, като оцеляват само най-издръжливите. След такова изпитание, гроздето дава най-добрите си плодове.
Преди милиони години страхът е сигнализирал на човека, че е излязъл от зоната си на комфорт, което го е поставяло в ситуацията „бий се или бягай“. Днес страхът е сигнал, че трябва да бъдем внимателни. Нужно е да разберете и да приемете страховете си, като се запитате кое точно в бъдещето ви ви плаши. След това създайте противоположния образ, но с положителен знак. В края на краищата, страхът сте го създали сами, представяйки си отрицателният резултат, който вероятно може да се случи в бъдещето.
Всички велики учители и мъдреци са казвали, че никога не трябва да хабим силите си в тревоги и безпокойства, а да ги пазим за битките си. Идеята не е да намалите темпото на живота си, а просто да се успокоите. Изправени пред труден избор, когато се налага да вземате важни решения, се запитайте: „Какво чувство извиква в мен това решение? Правилно ли ми се струва? Какво подсказва интуицията ми?“ Губещите се страхуват от загубата и именно това ги прави губещи.
Най-успешните хора са тези, които търпят най-много провали, тъй като те действат повече от другите. Томас Уотсън старши, основател на IBM, казва на журналист: „Ако искате бързо да успеете, два пъти по-вероятно е да се сблъскате с провали. Успехът се крие отвъд тях.“ Успешните хора винаги имат положително отношение към проблемите, те притежават този тип мислене, което се нарича „фокусиране върху решението“. През по-голямата част от времето те канализират енергията си в мисли относно решенията на проблемите, пред които са изправени. Фокусирайки се върху решението, успешните хора непрекъснато търсят изход от кризата, начин да се преодолее или заобиколи препятствието на пътя. Губещите се фокусират върху самите пречки и трудности, върху това колко са нещастни, и не успяват да видят нищо друго.
Човешкото развитие е много просто и преминава през три етапа: преживян опит, наученото от урока и развитието, благодарение на този урок. Веднага, след като разберем това, е добре да спрем да обвиняваме другите и да поемем пълна отговорност за живота си, да променим отношението към себе си, и по този начин да започнем да излъчваме вибрации в заобикалящия ни свят по различен начин, за да привлечем и положителни такива. Провалът трябва да се разглежда като поучителен опит, който ни прави по-мъдри и ни дава възможност да коригираме курса си, преди да продължим напред. Гледайте на провала като на резултат, от който би могло да се зароди нещо по-добро. От всеки кисел лимон може да се направи лимонада. Едно от правилата на успеха казва, че няма значение откъде си дошъл, важно е само накъде отиваш.
Във физиката има концепция, известна като принцип на неопределеността на Хайзенберг. Просто казано, ако се вгледате в нещо от друг ъгъл, то изглежда различно, тъй като се приспособява към наблюдателя.
С други думи, наблюдавайки нещо, вие обезателно го променяте (това е и причината да се пазим от „лоши очи“). Дори и само като гледаме този свят, ние го променяме. Сам по себе си той не се променя, променя го наблюдаващият.
Което е вярно по отношение на субатомните частици, е вярно и по отношение на живота ни. Когато се научите да гледате на нещата от друг ъгъл, те ще започнат да се променят. Погледнете на това, което ви тревожи с други очи и обезателно ще забележите и положителната му страна.
Великият Майкъл Джордан е на първо място по изтървани кошове. Дисни фалира 7 пъти, но в същото време получава наградата Оскар 32. Наполеон Хил, чиито книги са превърнали в милионери стотици хора, през по-голямата част от живота си е живял в бедност.
Помнете, че експерт е човек, преживял достатъчно неуспехи, за да успее. Отнасяйте се към провалите си с благодарност. Изхвърлете страха си в кошчето, и вземайки решение, не търсете съвет от него. Задачата на страха е да ви държи в „зоната на комфорт“. Приемете правилото: „Прави първо това, от което най-много те е страх.“
Ако задаващият се страх се приближи съвсем близо, вгледайте се в него внимателно, потупайте го по рамото, благодарете му и той ще си тръгне.
Спрете да се притеснявате с причина и без причина. Запомнете: „Тревогата – това е молитва за нещо, което не искаш“. Тревогата е отрицателен начин за поставяне на цели. В книгата на Йов се казва: “Онова, от което най-много се страхувах ме превзе; и това, от което ме беше страх стигна до мене.“
Не се страхувайте да правите грешки в живота си.
„Не се моли за лек товар, моли се за силни рамене.“ ~ свети Августин
По материали на thejizn.com
Изображения: bensingerdupont.com, ins-clinic.ru