„Не можем да държим децата в училище 16 години, за да им излеем в главите знания по всички науки.”
Докторът на филологическите и биологически науки на Русия, професор Татяна Черниговская – за безсмислието на IQ тестовете и постоянството на паметта.
Какъв е критерият за ум
Умните хора са много малко. Но е нужно да се договорим, какво подразбираме под ум. Има ум, има мъдрост, има и интелект. И точно той, не може да бъде определен от IQ тест. Ще дам следното определение – умът, това е умението дълбоко да се вглеждаме в света и да извличаме от него действително важната информация.
За гениалността
Не вярвам на IQ тестовете. Представете си, да бяха подложили на този тест Пушкин, който с труд си е изкарвал тройките. А това не отменя неговата гениалност. Гениалността е свойство на мозъка. Геният може само да бъде роден. Доброто образование е отлично допълнение към гениалността. Но то няма да направи гений този, който не е роден такъв.
Заплахите на бъдещето
Ние влязохме в опасна цивилизационна фаза. Започнахме да нахлуваме в зони, където никога преди не сме стъпвали. Кои сме ние в крайна сметка? Доколко свободни сме в своите решения? Доколко генетично програмирани сме? Как ще ни повлияят знанията, които ни затрупват като лавина всеки божи ден? Никой не знае.
Човекът е памет
Човешката памет е организирана другояче, за разлика от компютърната. В компютърната, файлът се намира в определено място. А биологичната памет разпределя всичко по много странен начин. Ето, да кажем, къде точно лежи „куче”? Ако вземем думата „куче”, тя се намира в зоната, която се занимава с думите – ако говорим за миризмата на куче – тя е там, където се съхраняват миризмите. А ако вчера кучето ви е счупило любимата чашка, изразът ще е тъкмо там, където лежат скъпите на сърцето ви вещи.
Можем да кажем, че човекът – това е всичко, което той помни. Ако се случи беда и не дай Боже, изгубим паметта си, ние преставаме да съществуваме като личности.
Миризмите са най-подсъзнателното или несъзнателно от всички наши сензорни модалности. Това сме го унаследили от животните, макар че сме изгубили способността да ги анализираме. Миризмите много силно влияят на нашето състояние и спомени. Те са пряк вход към мозъка.
Мозъкът е скъпоструваща играчка
Мозъкът знае, какви трябва да бъдем. А ние знаем твърде малко за него. Мозъкът – това е самодостатъчна същност, той е доволен сам със себе си. Ние сме му нужни, за да го храним – той употребява 25% от цялата енергия на възрастния човек, и 50 % от енергията на детето Мозъкът ни управлява. Обратното ще стане, когато направят чипове и ги внедрят в мозъка, за да увеличат паметта или скоростта и качеството на мозъчните процеси. Тогава човекът ще се слее с компютъра. И няма да разбираме къде свършва човекът, и къде започва компютърът. Това е голямо изпитание. А какво ще се случи с душата? Душата е нещо съвсем различно. Тя е в категорията на чувствата, усещанията, вълненията, които ни разсмиват и разплакват.
Човекът е главната загадка на човечеството
Много дискусии има по темата, по какво се отличаваме от животните. Този списък с отличителни черти става все по-малък. По-рано говореха, че това е езикът, но не е вярно. Език на общуване притежават всички. И животните, и птиците, и дори мъничките насекоми. Има и социални животни. Аз бих казала, че ние се отличаваме от животните с възможността си да правим свободен избор. Това е избор на съзнателно същество, за който той е длъжен да носи отговорност.
Но човекът е загадъчно същество, самолюбиво. В природата не виждаме нищо от това, което твори човек. Природата е жестока, но не толкова, колкото жесток е човек. Животното може да изяде себеподобно, но само заради това, че е гладно. В природата няма безсмислени убийства. Ние обаче, съзнателно се измъчваме един друг.
От натрупване на знания към образовано разбиране
Виждам опасност в голямото разслоение на обществото в сферата на образованието. Или имаме интелектуален елит, или тотална необразованост. Образованието трябва да премине от трупане на знания към образование на разбирането. Не можем да държим децата в училище 16 години, за да им излеем в главите знания по всички науки. Трябва да развиваме разбирането им, да ги учим как да работят и анализират информацията. Защото имаме нужда от човек, който в екстремна ситуация да намери оригинален ход, а не някой, който със зубрене се е сдобил с отлична диплома.
Критична точка
Общество като цяло, не се интересува от знания, които вече съществуват. Ние се доближаваме до критичната точка. Вече изчезват хората, които умеят за четат египетски папируси. Ние губим знания, добити в рамките на цялата цивилизация. И е понятно, че от това на повечето правителства не им става нито топло, нито студено. Но историята на цялата планета зъзне от студ и се пече на адски огън. Това е крах на общото ниво.
(Картина ~ Продължителността на паметта, 1931 г., Салвадор Дали)
Картина: pinterest.com
Източник: cameralabs.org
Снимки: Facebook
