Размишленията на изтъкнатия немски философ, основоположник на екзистенциализма в Германия и автор на фундаменталния труд „Битие и време”.
(1889 ~ 1976)
Може да е предопределено какви сме, но по кой път тръгваме е въпрос на избор.
Езикът е домът на истината за Битието.
Простото крие тайната на трайното и великото.
Всичко смислено и велико се е случвало само тогава, когато хората са имали дом и са били вкоренени в традицията си.
Всеки човек се ражда като много хора, а умира като един.
Ние оставаме несвободни и приковани към технологиите, независимо дали страстно ги подкрепяме или отричаме.
Да бъдеш разбираем е самоубийство за един философ.
Кажи ми какво четеш и ще ти кажа какъв си.
Истината е това, което прави хората сигурни, осъзнати и силни.
Свободата може да бъде намерена само там, където има бреме, което да се носи.
Хората са това, което вършат.
Ако приема смъртта в живота си, призная я категорично и я приема, ще се освободя от страха от нея и от дребнавостта на живота – едва тогава ще бъда свободен и ще бъда себе си.
Не трябва да позволяваме очакванията на другите и страховете да поставят граници на нашата съдба.
Какъв е бил животът на Аристотел? Бил е роден, мислил е и след това е умрял. Останалото е измислица.
Този, който има велики мисли, често прави велики грешки.
Езикът зида мълчешком. Мълчанието е най-скритата умереност.
Любовта превръща благодарността във вярност към самите нас и в безусловна вяра в другия. Така любовта се въздига постоянно към същинската си тайна.
Да растеш, значи да ти се открие небесният простор, но и да си вкоренен в земната твърд.
Смъртта е възможността за абсолютна невъзможност за съществуване.
Вече само Бог може да ни спаси.
Снимки: Listal, Prospect Magazine
