(Krishnamurti, © Sunil Janah, 1976)
За критиката
Най-напред, защо критикуваме? Дали за да разберем даден човек, или от заядливост? Ако ви критикувам, това означава ли, че ви разбирам? Разбираме ли някого, като го съдим? Ако искам да ви разбера, но не повърхностно, а дълбоко, да разбера цялото значение на отношенията между вас и мен, трябва ли да ви критикувам? Или осъзнавам тези отношения, наблюдавайки ги безмълвно - без да казвам мнението си, без да критикувам, съдя, без да утвърждавам или да отричам, а само като наблюдавам безмълвно Какво става? А какво става, ако не критикувам? Има опасност човек да заспи, нали? Което не означава, че не заспиваме, когато се заяждаме. Може би това става навик и ние заспиваме по навик. Помага ли ни критиката да разберем по-дълбоко и по-обхватно отношенията си с другите? Няма значение дали критиката е конструктивна или не - това несъмнено не е от значение. Следователно въпросът е: „Какво е необходимото състояние на съзнанието и сърцето, в което ще разберем отношенията си с другите?" Какъв е процесът на разбиране? Как разбираме какви са нещата? Как разбирате детето си, ако се интересувате от него? Наблюдавате го, нали? Гледате го как играе, изучавате го,когато е в различни настроения, не налагате своето мнение за него. Не казвате, че трябва да бъде това или онова. Вие наблюдавате с повишено внимание, с активно съзнание, нали? И тогава може би започвате да разбирате детето. Ако постоянно критикувате, постоянно налагате своите личностни особености, своето мнение и решавате какво трябва да бъде или да не бъде, ще издигнете бариера между вас и детето. За нещастие, повечето от нас критикуват другите, за да им влияят, за да се месят в работите им. Това ни прави удоволствие. Доволни сте, когато влияете на съпругата си, на детето си или на някой друг. Чувствате, че имате власт, че вие сте господарят и това ви носи огромно задоволство. Естествено по този начин не може да се постигне никакво разбиране на отношенията. Това не е нищо друго, а налагане, стремеж да скроиш някого по дадена мярка, която отговаря на личното ви виждане, на вашите желания. Всичко това пречи на разбирането на отношенията, не е ли така?
Да вземем самокритиката. Като сте критичен към себе си, критикувате се, порицавате се, или се оправдавате - това помага ли да разберете какъв сте? Когато започна да се критикувам, не ограничавам ли процеса на разбиране, на проучване? Интроспекцията, която е форма на самокритика, разкрива ли личността? Кое прави възможно разкриването на личността? Като сте непрекъснато аналитичен, критичен и изплашен - с положителност това няма да ви помогне да се саморазкриете. Онова, което може да помогне да откриете себе си, така че да започнете да се разбирате, е постоянното съзнаване на себе си, без порицание или идентифициране. Необходима е известна спонтанност. Не може непрекъснато да се анализирате, дисциплинирате, оформяте. Спонтанността е от огромно значение за разбирането ви. Ако ограничавам, контролирам, осъждам, тогава спирам движението на мисълта и чувствата, не е ли така? Когато искате да откриете нещо, е много важно как ще подходите към него. Ако подходите водени от идея, от някакъв стандарт, от някакъв идеал, тогава вие се поставяте в зависимост от дадена схема. В такъв случай няма разбиране, достигане отвъд обсега на наблюдаваното. Ако наблюдавам аза без отрицание или одобрение, е възможно да отида отвъд него. Ето защо целият процес, при който се приближаваме до даден идеал, е напълно погрешен. Идеалите са саморъчно направени богове и като се съобразявате с тях не стигате до освобождаване.
Така че може да има разбиране само когато съзнанието наблюдава будно, но спокойно - това е трудно, защото ние обичаме да бъдем активни, критични, да отричаме, да оправдаваме. Такава е цялата ни нагласа. Опитваме се да разберем през преградите на нашите идеи, предубеждения, жизнен опит, спомени. Възможно ли е да се освободим от тези прегради и да разберем нещата непосредствено? Правим го, когато проблемът е много критичен, тогава подхождаме към него директно, а не като използваме споменатите методи. Разбирането за отношенията идва само когато разберем процеса на самокритика и съзнанието е спокойно. Ако ме слушате и се опитвате да разберете онова, което искам да ви кажа, без да правите големи усилия, е възможно да стигнем до взаимно разбирателство. Ако през цялото време критикувате, обявявате мнението си, онова, което сте научили от книгите, което някой друг би е казал и тъй нататък, няма да се получи връзка помежду ни, защото ще ни пречат преградите. Ако вие и аз се опитаме да открием какво е вложено в самия проблем, ако искаме да стигнем до дъното му, да видим какво представлява, каква е истината, то тогава ще бъдем свързани, ще създадем отношения помежду си. Тогава вашето съзнание ще бъде и будно, и пасивно и ще наблюдава, за да види в какво се състои истината. Ето защо ще е необходимо съзнанието ви да действа необикновено бързо, да не бъде привързано към някакъв идеал, решение или мнение, добито от личния ви опит. Разбирането идва при пъргаво и бързо съзнание, което едновременно с това е пасивно и прозорливо. Тогава то е в състояние да възприема, тогава е чувствително. Съзнание, което е задръстено от идеи, предубеждения, мнения „за" или „против", не е чувствително.
За да разберем отношенията си с някого, е необходима пасивна съзнателност, която не разрушава отношенията. Напротив, тя прави отношенията много по-жизнени, много по-значителни. Тогава в тези отношения са възможни истински чувства - на топлота, близост, която не е просто чувство или усещане.
Ако можем да подходим по този начин и установим такива отношения с всяко нещо, проблемите ни ще се решат лесно - проблемите за собствеността, проблемите за нещата, които притежаваме, защото ние сме онова, което притежаваме. Човек, който притежава пари, е парите. Човекът, който се отъждествява с дадена собственост, е тази собственост - къща или мебели. Същото е с идеите или с хората. Когато има чувство за собственост, няма отношения. За повечето от нас притежанията са важни, защото нямаме нищо друго. Ние сме празни черупки, ако не притежаваме, ако не изпълним живота си с мебели, музика, знания, с това или онова. А тази черупка шуми силно и ние наричаме този шум живот и сме доволни от положението. При разруха, разпадане, вие скърбите, защото изведнъж откривате какво сте - безсмислена празна черупка. Когато осъзнаем цялото съдържание на отношенията в действие, това действие създава възможност за истински отношения, създава възможност да открием тяхната голяма дълбочина, тяхното огромно значение и да узнаем какво е любовта.
От „Първата и последна свобода”, превод Владимир Филипов, изд. Кибеа
Снимки: kpublications.com, заглавна - Hamid Courtesy Krishnamurti Foundations
