„Всеки носи в себе си едно малко момченце или момиченце.“
Ерик Берн е американски психолог от руски произход. Роден е на 10 май 1910 г. в Канада, в семейство на руски емигранти- евреи, физик и писателка. Рожденото му име е Ерик Ленард Бернщайн, но заради антиеврейските настроения той го сменя през 1939 г. на Ерик Берн при получаването на американско гражданство.
Берн авършва обучението си в Съединените щати, след което постъпва в Американската армия като психиатър, но разочарован от психоаналитичните подходи на тогавашното време започва развиването на нова революционна теория, която той нарича „транзакционен анализ“.
Ерик Берн развива активна психотерапевтична практика до своята смърт през 1970 г. Неговият живот приключва на върха на полета на научната му кариера, когато получава международно признание. Най-известният му труд се нарича „Игрите, които хората играят“.
(Eric Berne, 1969, © Archive at UCSF)
Голяма част от човешките отношения се основава на измами и уловки, понякога весели и забавни, понякога долни и злобни. Само малка част щастливци, такива като майките и малките деца, истинските приятели и влюбените са съвършено искрени един с друг.
Всеки човек проявява все по-подчертан индивидуализъм в търсенето на внимание. Тези различия придават разнообразие на социалните взаимоотношения и определят съдбата на личността.
Ако не те галят, гръбначният ти мозък се сбръчква. Погалването може да се използва като обобщаващ термин за интимен физически контакт; на практика то може да приема различни форми. Някои хора буквално милват децата; други ги прегръщат и потупват, трети ги пощипват закачливо по бузките или ги перват с пръст по нослето. Тези действия имат свои аналози в разговора, така че по начина, по който един човек говори, може да се предвиди как ще се отнася към децата. Ако значението на думата погалва се разшири, в разговорния език с нея може да се означи всяко действие, включващо отбелязването на нечие присъствие. Следователно едно погалване може да се употребява като основна единица за социално действие.
На един киноактьор седмично може да са необходими стотици погалвания от анонимни и недиференцирани почитатели, за да не се сбръчка гръбначният му мозък, докато един учен може да бъде физически и душевно здрав само с едно погалване годишно, ако идва от уважаван учител.
Гладът за дразнители и гладът за внимание изразяват потребността да се избягват сетивният и емоционалният глад, които водят до биологичен упадък.
Много хора говорят, че не са им нужни възбуждащи впечатления, но ние със смелост можем да заявим, че голяма част от хората активно ги търсят.
Някои хора търсят вълнения, както свинята – трюфели.
От само себе си се разбира, че докосването на децата и символичният му еквивалент при възрастните - вниманието - са важни за оцеляването.
Ако се задържи по-дълго, скуката се превръща в синоним на емоционален глад.
Вечният проблем на човека е как да структурира времето, през което е буден. В този екзистенциален смисъл функцията на всички форми на социален живот е оказването на взаимопомощ при решаването на този проблем.
Самотният индивид може да подреди времето по два начина: с активност и с фантазия. Той може да бъде самотен и в присъствието на други хора, както добре знае всеки учител.
Постигането на самостоятелност се проявява чрез разгръщането или възстановяването на три способности: за осъзнаване, спонтанност и интимност.
Осъзнаване. То е способността да виждаш кафеничето или да чуваш песента на птиците по свой собствен начин, а не както са те учили. С основание може да се допусне, че зрението и слухът имат различно качество при децата и възрастните и че през първите години от живота тези сетива са по-скоро естетични, отколкото интелектуални. Момченцето чува и вижда птиците с наслада. После идва „добрият татко“, който смята, че трябва да сподели преживяването и да помогне на сина си да „се развие“. Обяснява му: „Това е сойка, а това - врабче.“ В мига, в който момчето започва да мисли кое е сойка и кое - врабче, престава да вижда птиците или да чува песента им. То трябва да ги вижда и чува така, както желае баща му. Таткото има своите основателни причини, тъй като малцина могат да си позволят да изживеят живота си в слушане на песента на птиците и колкото по-рано започне „обучението“ на момчето, толкова по-добре. Когато порасне, то може да стане орнитолог. Някои хора обаче могат да продължат да виждат и чуват както преди.
Повечето от представителите на човешкия род са изгубили способността да бъдат художници, поети или композитори и не им остава изборът пряко да виждат и чуват, дори да могат да си го позволят. Трябва да го постигнат от втора ръка. Възвръщането на тази способност тук се нарича „Осъзнаване“. Осъзнаването изисква да се живее тук и сега, а не другаде, в миналото или бъдещето.
Човекът, който осъзнава, е жив, защото знае как се чувства, къде се намира и кога. Знае, че след смъртта му дърветата пак ще са там, но него няма да го има, за да ги гледа, и затова иска да ги вижда сега с максимална яснота.
Спонтанност. Тя означава избор, свободата да избираш и да изразяваш чувства от наличния асортимент. Това означава освобождаване, освобождаване от натрапчивия импулс да се играят карти и да се изпитват само онези чувства, които са те учили да изпитваш.
За някои щастливци има нещо, което излиза извън всички класификации на поведението, и то е осъзнаването; има нещо, което се издига над програмирането на миналото, и то е спонтанността; и нещо, което има много по-висока стойност от игрите, и то е интимността.
Всеки носи в себе си едно малко момченце или момиченце.
Видимо, човек трябва да живее твърде дълго за да разбере, че нищо не е разбрал.
С помощта на наркотиците можете да преживеете всичко, но нищо няма да разберете.
Нито един мъж не може да бъде герой за психиатъра на неговата жена.
По-трудно е да се откажеш от неуспехите, отколкото от успеха.
Човек винаги знае, какво прави, но не винаги осъзнава, какво ще сътвори.
Трябва да се внимава с две неща: собствената глупост и чуждата мъдрост.
Дълго да мъдруваш не винаги е признак на мъдрост.
Всяко правило си има изключение, но при изключенията няма правила.
В този живот всичко е важно, освен това, което не ни касае.
Човек трябва да знае за себеподобните си много повече, отколкото за себе си.
Колкото повече лекари, толкова повече здрави хора.
Когато глупакът говори, фактите мълчат.
В среда на луди - нормалният изглежда по-ненормален.
С умния може да поспориш, с глупака се бориш.
По-добре да си роб на любимия, отколкото свободен при някого, когото не обичаш.
Приятелят не винаги е готов да услужи, затова пък врагът е готов на всичко.
За човешкия род няма надежда, но тя съществува за отделни негови членове.
Снимка: ericberne.com
