„Един народ започва да упада, когато го наляга скуката.”

Скуката като метафизичен изблик 

В един свой разговор, големият румънски философ споделя за отпечатъка, който скуката оставя в живота му.

„Животът ми бе доминиран от преживяването на скуката. Познавам това чувство още от детинство. Не става въпрос за скуката, която може да се пребори с помощта на забавления, разговори и наслади, а за една бих казал фундаментална досада, която се състои в следното: повече или по-малко ненадейно, у дома или на гости или пред най-прекрасния пейзаж, всичко се изпразва от съдържание и смисъл. Чувстваш празнина в себе си и извън теб. Цялата Вселена е засегната от усещането за недействителност. В този миг всичко престава да ни интересува, нищо не заслужава привързаност. Скуката е главозамайване, но спокойно, монотонно замайване. Тя е откровение за световното безсмислие, отведено до потрес или до върховна проницателност убеждение за факта, че не можеш, че не бива да правиш нищо нито на тоя, нито на оня свят, че не съществува свят, който да ни допада и задоволява. Благодарение на този опит – не постоянен, а възвратно, тъй като скуката идва на пристъпи, но трае по-дълго от треска, – не успях да направя нищо сериозно в живота си. 

Ако трябва да съм честен, живях наситено, без обаче да мога да се впиша в битието. Маргиналността ми е не случайна, а същностна. Ако се отегчаваше, Бог щеше да продължи да бъде Бог, но един маргинализиран Бог. Но да оставим Бога намира. Винаги съм мечтал да бъда безполезен и неизползваем. Е добре, именно благодарение на скуката сбъднах мечтата си. Тук се налага едно уточнение: преживяването, което описах току що, не е непременно депримиращо, защото често установявам, че е последвано от екзалтираност, която превръща празнината в пожар, в един желан ад...

Скуката е най-елементарната форма за спиране на времето, докато екстазът е последната и най-сложната. Когато скучаем, времето винаги спира.”

От: „Разговори с Чоран”,  „Сълзи и светци”, превод: Огнян Стамболиев
Снимка: Emil M. Cioran young, in Romania - bg.wikipedia.org