Човешката душа
Човешката душа
„Духът Божи“
Та казвам: Знайте вашата душа, която е най-голямото благо, което Бог е дал на човека. Ако човек знае да свири на своята душа, тя – душата – иска да свириш на нея. Като я прегърнеш, като започнеш да свириш, ще чуеш най-хубавата мелодия в света. Като говориш, да говориш на свят. Като мислиш, да мислиш на свят. Като чувствуваш, да чувствуваш на свят. Като проявяваш силата си, да я проявяваш на свят. Това е човешката душа, която се проявява в любов, в знание, със свобода, в сила, това е душата.
Та казвам: Ние трябва да ценим душата си. Питам някой дали имам душа или не? – Аз ви казвам: Всинца като ви гледам, имате душа. Само че някои от вас я оставили душата, запрашасала. Като се върнете, избършете праха от ума си, да се обърше, да бъде всичко чисто. Много пъти на цигулката, старите цигулари мислят, като е прашасала, свири по-добре, лъжат се. Прахът препятствува на тоновете. За цигулката ще имаш копринена кърпа, ще я изчистиш хубаво, всичко ще изчистиш. Колкото повече прах има, тоновете не са верни. Препятствуват праха. Тия тонове са неорганизирани. Тия неорганизираните мисли в нас, които са прашасали в душата, не може да се избавим, трябва да изчистим праха в нас.
Днес ви казвам: Намерете вашата душа и й дайте подходяща цена. Разчитайте на душата си, както цигуларят разчита на цигулката, без нея не може да се прояви, както певецът разчита на гласа си и вие разчитайте на вашата душа, без нея вие не можете да се проявите. Вашият интелект не може да се прояви, вашето сърце не може да се прояви и вашата сила не може да се прояви. Без душа, човек не може да се прояви. Щом ние се проявяваме, тогава Бог в нас се проявява. Ние ставаме едно с Него. За тази благословена работа сме пратени на земята. Да работим, да пеем, да свирим, да мислим, да обичаме, всичко в света, което е хубаво, да го направим, то е човешката душа. Човешките духове по някой път слизат да свирят на човешките души.
Казвам: Радвайте се, когато Духът дойде и ти покаже, че имаш душа. Най-хубавото е човек да има една душа. Духът е най-великото. Духът може да свири на душата.
* Избрано от беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1942 г., София
Снимка: petardanov.com
