Колко несигурна е почвата, на която се крепят всички наши съюзи и приятелства ♥ Фридрих НИЦШЕ 

(Nietzsche in Basel, Switzerland, c. 1875)

♥ За приятелите

Размисли сам колко различни са чувствата, колко разнообрази са мненията дори в кръга на най-близки познати; как дори еднакви мнения заемат много по-различно място и притежават друга сила в главите на приятелите ти, отколкото в твоята глава; помисли само колко стотици пъти изниква повод за неразбирателство, за враждебно отчуждение и отдръпване един от друг. И след всичко това ти положително ще си кажеш: колко несигурна е почвата, на която се крепят всички наши съюзи и приятелства, колко лесно могат да ни изненадат студени порои или зли бури, колко самотен е всеки човек? Разбере ли той това, както и че всички мнения, и по вид и по интензивност, у неговите ближни са еднакво необходими и безотговорни, както и действията им, добие ли той ясна представа за тази вътрешна необходимост на мненията, породена от неразделното сплетение на характер, занимание, талант и среда - то може би той ще се отърси от горчилката и остротата на онова чувство, с което мъдрецът се провикна: „Приятели ли, няма приятели!“ 

Човек по-скоро ще си признае: да, приятели има, ала заблудата, илюзията за теб ти ги е довела; и за да останат твои приятели, те знаят, че трябва да мълчат; защото почти винаги подобни отношения между хората почиват на нещо недоизречено, до което не се докосваме никога; ала тръгнат ли тези камъчета да се търкалят, те повличат след себе си и приятелството и то рухва. Нима съществуват хора, които няма смъртно да се засегнат, ако узнаеха какъв образ са си съставили за тях най-сърдечните им приятели? 

Когато опознаем себе си и се възприемем като променяща се сфера на мнения и настроения, а покрай това се научим да проявяваме и малко пренебрежение, ние отново ще постигнем равновесие между нас и другите. Наистина ние имаме основателни причини да се отнесем пренебрежително с всеки от нашите познати, та били те и най-високопоставените; ала също толкова основателни са те и за да насочим това чувство към самите себе си; а може би за всекиго ще настъпи един ден радостният час, когато може да рече: - „Приятели, няма приятели!“ - се провикна умиращият мъдрец. „Врагове, няма врагове!“ - провиквам се аз, живият глупец.

От: „Човешко, твърде човешко“, Фридрих Ницше, ИК „Христо Ботев“, 1993
Снимка: Nietzsche in Basel, Switzerland, c. 1875, en.wikipedia.org