От „обичам те, защото ти се възхищавам“ до „там, където витае интелектът, няма място за инстинкта“ – жените и остатъците от Едиповия комплекс.
(A Woman of Many Faces by Diane Everitt)
Едиповият комплекс символизира основния период в живота на всяка жена. Това е така, защото само в много редки случаи той е приключил, а продължава да действа скрито, дори несъзнавано през целия живот при множество съпружески двойки. Този комплекс е многолик. Тук ще се спра само на четири случая, едни от най-често срещаните.
♥ Жената-дете
Като девойка единственото й желание е било баща й да и обръща внимание, да му се харесва, той да й се възхищава, да я глези, да я успокоява (особено ако е имала проблеми в общуването с майка си). Девойката се е поставила „под“ баща си, очаквайки той да сведе поглед към нея, да я забележи.
При двойката това положение се запазва.
Тя иска: да бъде успокоявана, постоянно да я държат за ръчичка, винаги да я забелязват сред останалите жени, да й казват, че е най-красивата, най-очарователната, най-„женствената“, да е (и да е била) единствената жена в живота на съпруга си:, мъжът й никога да не пропуска да се покаже внимателен към нея, дори в най-незначителните неща.
Тя предлага: безрезервна, но детинска преданост към съпруга, олицетворение на щастието, стига „той" да е доволен от нея, поведение на безупречна домакиня, за да му хареса и да заслужи похвала, морална подкрепа, която обаче остава само на повърхността. „Силен си, умен си, достоен си за възхищение!“, капризно, намусено поведение, ако мъжът й „забрави", че тя е царицата на света.
Тя иска: фактически иска всичко; има опасност да се превърне в нежен тиранин с изискванията си непрекъснато да й се обръща внимание, да бъде ласкана във всеки момент от живота си.
Тя предлага: картина на фалшиво щастие, изчерпваща се с видимите белези на обожание отстрана на съпруга (партньора).
Неизживяно юношество е станало причина развитието на тази жена да спре в началния стадий. Често тя се омъжва, за да „отнеме“ от приятелката си харесваното от всички момче, подобно на колекционер, който успява да се сдобие с предмета, към който се стремят всички участници в наддаването. Тя просто повтаря подобна ситуация от юношеството си, когато би ликувала да има само за себе си баща си, до когото останалите са се надпреварвали да се доберат.
Ако се случи и мъжът да е инфантилен, не ни остава нищо друго, освен да треперим при мисълта за съдбата, отредена на децата на такава двойка, в която жената може само да играе на кукли, а мъжът е неспособен да даде афективна сигурност на семейството си.
♥ Вечната девойка
Тя или е смятала баща си за „непогрешимо божество“, или пък, тъй като не е успяла да установи дълбока връзка с него, продължава да търси образа на идеалния баща в съпруга си.
Тя иска: мъжът й да е блестящ, да успее в живота, да го забелязват, мъжът й да не знае що е поражение, мъжът й да я превъзхожда, непрекъснато нови гримове и тоалети, несъзнавано се преструва и иска партньорът й да прави същото.
Тя предлага: „любов“, която се изчерпва с формулата: „Обичам те, защото ти се възхищавам.“ Ако мъжът й се задоволява с второстепенни роли, тя е склонна да вини обстоятелствата. Така създава впечатлението, че го „закриля“ и му съчувства. Всъщност иска да запази възхищението си към него непокътнато, скрита агресивност: жената иска да бъде зависима от мъжа си, той да е господарят; но всяка наложена отвън зависимост поражда враждебност.
Изживяват живота си, без да се опознаят. Жената не вижда мъжа до себе си, защото търси в негово лице баща.
♥ Жената-състезателка
Като девойка тя се е състезавала с баща си: било в действията (така наречената „мъжкарана“), било в интелектуално отношение.
Как се държи тази жена в двойката? Ами... по същия начин. Просто мъжът е друг: бащата е заменен от съпруга и съревнованието продължава. Играта на госпожата е доста сложна: от една страна, тя иска да надвие мъжа си на собствения му терен, но от друга, желае той да запази надмощието си. Това се обяснява с желанието й да продължи да му се възхищава и да запази непокътнат образа на непобедимия баща, който носи у себе си. Нерядко се случва да започне да учи същата научна дисциплина и да упражнява същата професия като мъжа си.
Тя иска: мъж, който приема надпреварата, „добър приятел“, притежаващ „дух на солидарност“ в спортния смисъл на понятието, мъжът й да е обект на възхищение и другите да го уважават.
Тя предлага: „дух на солидарност“ и в много случаи всеотдайна преданост, майчинско поведение, което я кара да извинява грешките и пропуските на мъжа си (който отново става „нейното дете“) - прикрита агресивност, защото иска да е равна с мъжа си във всичко.
Обикновено, въпреки наличието на остатъци от зле изживяно юношество, двойката е хармонична, много симпатична в борбата, която води рамо до рамо в името на една и съща цел. Дейността на тази двойка напомня бягане с препятствия.
♥ Жената-интелектуалка
Опасна разновидност за двойката! Опасна, защото този тип жена смесва интелектуалност и интелект! Строга, много начетена, но често пъти „изсушена“, тя не позволява никакво мъжко „превъзходство“. Женският й полюс е пресъхнал, а мъжкият е хипертрофиран.
Този тип жена е обикновено фригидна, често и хомосексуална, латентно или явно. Тя е против мъжете по принцип. Почти винаги е имала сериозни трудности в общуването с майка си.
Девизът й е: там, където витае интелектът, няма място за инстинкта. От само себе си е ясно, че е неспособна да изгради двойка, която да заслужава това име.
Тя иска: безусловно признаване на „интелектуалното“ й превъзходство, другите жени безропотно да я признаят за непогрешим водач, преклонението на всички и на всичко пред нейната „воля“, мъжът й да стои по-долу от нея, да е слаб, смирен.
Тя предлага: добродушно покровителство към тези, които търсят помощта и мнението й, което й позволява да запази чувството си за превъзходство, „майчинско чувство“ по отношение на съпруга си за нея от той е дете, а тя — кралицата-майка, отнася се към него с леко презрителна доброжелателност.
Това е жена, кастрираща в пълния смисъл на думата. Обикновено упражнява свободна професия или е омъжена за „интелектуалец“ с блестящо социално положение. Поради хомосексуалните си склонности, съзнавани или не, тя се налага на съпруга си, засипвайки го с иронично-саркастични забележки, с презрителни доказателства за съчувствие чрез явна или скрита авторитарност.
Избрано от: „Жената и нейната дълбинна психология“, Пиер Дако, изд. Колибри
Изображение: A Woman of Many Faces by Diane Everitt
