„За разлика от лъва, човекът знае, че има утре. Тогава властта от средство се превръща в цел. Тогава кокалът става средство за постигане на вечната власт. И няма пускане.“
За болестта на човешкия свят и неврозата, която никое друго живо същество не притежава, назаем от ФБ страницата на психотерапевта Мадлен Алгафари.
...
Колко много неща се нуждаят от промяна в живота отвън! Но колко много неща отвътре трябва да се променят преди това!
Едно от тях е освобождаването от властовата невроза - една от основните болести на днешния човек, заедно с емоционалната чума. При животните също има принцип на властта. Това означава, че лъвът се наяжда, но вика след това женските и малките да ядат. Така е, защото той няма развита мозъчна кора и няма абстрактно възприятие за време. Лъвът не знае, че има утре. Затова, когато стомахът му прати сигнал до мозъка, че се е наял, лъвът спира да яде и вика останалите от прайда. Т.е. властта в животинската йерархия е временна и е средство за стигане до кокала.
При човека принципът на властта е заменен с властова невроза. (терминът е на моя учител Проф. Валдо Бернаскони.) Развитието на кората на главния мозък позволява при човека възприятието на абстракцията „време“ и причинно-следственото мислене. Човекът знае, че има утре. Тогава властта от средство се превръща в цел. Тогава кокалът става средство за постигане на вечната власт. И няма пускане. Заравя се „кокал“ след „кокал“ за утре с илюзорната надежда за сито-преситено „утре“. Толкова много кокали, колкото никой лъв не може да изяде... Толкова много невроза, колкото никое друго живо същество не притежава.
А някъде на тази планета, в същото това време, има още хора, които умират от глад...
Понякога ме е срам, че съм човек!
Източник: Madlen Algafari
Снимка: Силвия Димитрова