Тиранинът е нещастен ♥ „Държавата“ на ПЛАТОН

„Държавата“ (380 г. пр.н.е.) на Платон е смятана за първата утопична творба и едно от най-влиятелните произведения на философията и политическата теория. Фундаменталният труд на видния представител на древногръцката философска мисъл е Сократически диалог за природата на реда и справедливостта, характера на праведния град-държава и на праведния човек. Блестящ защитник на организираната държава, Платон вярвал, че щом тя престане да защитава своите поданици, щом законите престанат да бъдат прилагани, настава анархия и тежко безвластие. А тиранинът е по-нещастен от всички други…

(Painting of a scene from Plato's Symposium, Anselm Feuerbach, 1873)

♥ Тиранинът е нещастен (фрагмент)

Не е ли – продължих аз – най-нещастен този, който е най-лош? И този, който най-дълго време и най-много е бил тиранин, той в действителност най-дълго време и най-много е такъв. Впрочем мнозина имат различни мнения за едно и също нещо.

– Това е необходимо – рече той.

– Нали – продължих аз – тираническият човек отговаря на държава с тиранично управление, а демократът пък отговаря на държава с демократична държавна уредба? Така е също и при останалите?

– Защо да не е така?

– Нали както държава се отнася към държава по отношение на добродетелта и щастието, по същия начин се отнася и човек към човек?

– Може ли по друг начин?

– Какво отношение има към добродетелта държава с тираническо управление в сравнение с държава, управлявана от цар, както ние вече я описахме?

– Те са съвсем противоположни – рече той. – Едната е най-добра, а другата е най-лоша.

– Аз не ще питам – продължих – коя държава от двете за каква смяташ, понеже това е очевидно. Но по отношение на щастието и нещастието ти по същия начин ли съдиш или по друг? Не трябва обаче да се смущаваме, като гледаме само тирана или онези малцината, които са около него. Пристъпвайки към същността, ние трябва да разгледаме цялата държава. След като я разгледаме и като видим всичко, тогава да изкажем мнението си.

– Съвсем правилно ти приканваш към това – рече той. – Очевидно е за всеки човек, че няма по-нещастна държава от тази, която се управлява от тиранин, а и няма по-щастлива от онази, която се управлява от цар.

– Нали, ако бих поставил същите изисквания относно хората – продължих аз, – с право бих ги поставил? Мисля, че за тях може да съди този, който е способен да разглежда човека, прониквайки мислено в неговия нрав, а не гледа като дете само на външността и се омайва от външния блясък на тираните, който те създават за показ, но като наблюдава така, както трябва? Какво ще научим, ако допусна, че всички ние трябва да слушаме този, който може да преценява, след като е живял заедно под един покрив с тиранина и е присъствувал при неговите домашни дела, като е наблюдавал как той се отнася към всяко едно от близките му лица, особено при случаите, когато се показва без преструвки и без театрална парадност, а също и да го наблюдава по време на обществени бедствия. Ако бихме накарали този, който е видял всичко това, да ти го разкаже, нали ще разберем доколко и как е щастлив или нещастен тиранинът в сравнение с другите хора?

– С най-голямо право – рече той – ти би изисквал и това.

– Искаш ли – продължих аз – да си представим, че ние сме между тия, които могат така да преценяват, или вече сме срещнали такива люде и имаме човек, който ще ни отговаря на това, за което бихме попитали?

– Разбира се.

V. Хайде сега – продължих аз – внимавай в следното. Като си припомниш подобието между държавата и човека и като ги съпоставиш в отделните им черти, последователно разкрий качествата на всеки един поотделно.

– Какви? – попита той.

– Първо – отвърнах аз, – ако започнем да говорим за държавата, ти свободна или робска ще наречеш държавата с тираническа уредба?

– Колкото може повече робска – рече той.

– А пък виждаш – продължих аз, – че в нея има господари и свободни.

– Виждам – потвърди той, – но свободни има малко, а голямото мнозинство в държавата, така да се каже, и то най-доброто в нея, робува по безчестени нещастен начин.

– Но ако човек е подобен на тираническата държава – рекох, – не е ли необходимо и у него да има същия ред, т.е. душата му да е пълна с голямо робство и низост и да робуват ония нейни части, които са най-добри, а да властвува незначителното, най-порочното и най-неразумното?

– Това е неизбежно – рече той.

– Но какво? Робска или свободна ти ще наречеш една такава душа?

– Без съмнение ще я нарека робска.

– Но нали робската и с тираническа уредба държава най-малко прави това, което желае?

– Без съмнение.

– Следователно и тираническата душа ще върши най-малко това, което желае, доколкото се говори за цялата душа; но винаги увличана от силата на безумието, ще бъде изпълнена със смут и разкаяние.

– Как иначе?

– А държавата с тираническа уредба трябва ли да бъде богата или бедна?

– Бедна.

– Следователно необходимо е и тираническата душа да бъде бедна и винаги ненаситена.

– Така е – рече той.

– Но какво? Не е ли необходимо една такава държава и един такъв човек да бъдат изпълнени със страх?

– Съвсем е необходимо.

– Смяташ ли, че в някоя друга държава ще намериш повече, отколкото в тая неволи и стенания, плачове и скърби?

– Никъде.

– Смяташ ли, че у някой друг човек има повече такива неща, отколкото у този тиранически човек, който изпада в лудост от страсти и любовни копнежи?

– Как би могло? – попита той.

– Като обърна внимание на всичко това и на други подобни неща, мисля, ти сметна тази държава за най-нещастна от държавите.

– Но не е ли вярно това? – попита той.

– Съвсем е вярно – отговорих аз. – Но за тираническия човек какво ще кажеш, като го разглеждаш откъм същата тази страна?

– Той е много по-нещастен от всички други – рече той.

Избрано от: „Държавата“, Платон, Изд. Наука и изкуство, 1981 г.
Изображение: Painting of a scene from Plato's Symposium, Anselm Feuerbach, 1873, en.wikipedia.org