„Това, което наричам собствени оръжия на волята, са твърдите и определени съждения относно познанието на доброто и злото, съобразно с които душата взема решение да ръководи действията на своя живот.“
(Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands)
~ Единствено от страстите зависят всяко добро и зло в този живот
Душата може да има свои собствени удоволствия. Що се касае обаче до тези, които са общи за нея и тялото, те изцяло зависят от страстите. Затова именно ония, които най-много се вълнуват от страстите, са в състояние да вкусят най-много от сладостта на тоя живот. Вярно е, че в него те могат да изпитат и най-много горчивини, щом не знаят добре да използуват страстите или пък нямат щастие. Но мъдростта е полезна главно защото ни учи да станем господари над тях до такава степен и да ги движим и ръководим тъй умело, че да направим напълно поносими мъките, които те причиняват, и дори да умеем от всички да извличаме радост.
~ По какво познаваме силата и слабостта на душите и каква е бедата на по-слабите
Обаче тъкмо по успеха, с който завършва тази борба, всеки може да познае силата или слабостта на своята душа. Защото тези, чиято воля по природа може най-лесно да победи страстите и спре съпровождащите ги движения на тялото, притежават без съмнение най-силните души. Но има и други, които не могат да изпитат силата си, понеже никога не принуждават волята си да се сражава със собствените й оръжия, а само с такива, които едни страсти й доставят, за да се съпротивява на други. Това, което наричам собствени оръжия на волята, са твърдите и определени съждения относно познанието на доброто и злото, съобразно с които душата взема решение да ръководи действията на своя живот. От всички души най-слаби са онези, чиято воля не се решава по този начин да следва определени мнения, а се оставя непрекъснато да бъде увличана от страстите на момента. Противопоставяйки се често една на друга, те тласкат волята ту в една, ту в друга посока и като я принуждават да се бори срещу самата себе си, довеждат душата до най-окаяното състояние, в каквото тя може да изпадне. Така става например, когато страхът представя смъртта като най-голямо зло, което може да се избегне само с бягство, а амбицията от своя страна представя позора от това бягство като зло, по-голямо и от смъртта. Така тези две страсти раздвижват по различен начин волята, която, подчинявайки се ту на едната, ту на другата, непрестанно се противопоставя на самата себе си и така прави душата робска и нещастна.
~ Силата на душата не е достатъчна без познанието на истината
Наистина съвсем малко хора са тъй слаби и нерешителни, че да желаят само онова, което им диктува страстта. По-голямата част имат определени мнения, съобразно с които ръководят някои от своите действия. И въпреки че тези мнения често се оказват погрешни и даже основани върху някои страсти, от които преди това волята се е оставила да бъде победена или съблазнена, все пак, понеже тя продължава да се съобразява с тях дори и когато страстта, която ги е предизвикала, отсъствува, те могат да се разглеждат като нейни собствени оръжия и да се смята, че душите са по-силни или по-слаби според това, доколко могат повече или по-малко да следват тези мнения и да се съпротивяват на моментните страсти, които са противоположни на тях. Обаче все пак има голяма разлика между решенията, произтичащи от някое погрешно мнение, и тези, които се опират само върху познанието на истината. Защото онзи, който следва последните, е сигурен, че никога няма да изпитва съжаление или разкаяния, каквито винаги ще изпитва този, който е следвал първите, когато разкрие техния фалш.
~ Едно всеобщо лечебно средство срещу страстите
Онова, което съм в състояние да предложа като всеобщо и най-лесно приложимо лечебно средство срещу всички крайности на страстите, се състои в следното: когато човек почувства кръвта си тъй развълнувана, това трябва да му послужи за предупреждение да си спомни, че всичко, което се явява на въображението, е склонно да мами душата и да кара доводите, представящи обекта на страстта в положителна светлина, да й изглеждат много по-силни, отколкото са в действителност, а онези, които я убеждават в обратното - много по-слаби. А когато страстта сама показва, че изпълнението на свързаните с нея постъпки търпи известно отлагане, трябва да се въздържаме да вземаме в момента каквото и да било решение и да развлечем съзнанието си с други мисли, докато времето и покоя напълно уталожат вълнението в кръвта. И накрая, когато тя подканя към действия, за които е необходимо незабавно да вземем решение, волята трябва да се насочи главно към разглеждане и следване на онези доводи, които са противни на изтъкваните от страстта, дори и да изглеждат по-малко силни. Така например, когато неочаквано сме нападнати от някой враг, обстоятелствата не ни позволяват да употребим каквото и да било време за обмисляне. Но струва ми се, че онези, които са свикнали да размишляват върху своите постъпки, могат винаги когато се почувствуват обхванати от страх, да направят опит да отклонят мисълта си от опасността, като си представят доводи, пред вид на които има много по-голяма сигурност и чест в съпротивата, отколкото в бягството; и, напротив, щом почувствуват, че желанието за мъст и гневът ги подтикват да се хвърлят безогледно срещу ония, които ги нападат, те ще си спомнят, че е неблагоразумно да загиват, когато могат без позор да се спасят, и ако силите са съвсем неравни, по-добре е човек да отстъпи с чест или да поиска милост, отколкото безразсъдно да се изложи на явна смърт.
От: „Страстите на душата”, Рене Декарт, изд. Наука и изкуство
Изображение: Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands, commons.wikimedia.org