„Чрез желанието, което произлиза от разума, ние пряко следваме доброто и косвено избягваме злото.“
Мъдрите житейски теореми на философа на Новото време и един от основателите на европейския рационализъм Бенедикт де Спиноза
(1632 ~ 1677)
Теорема 61. Желание, което произлиза от разума, не може да стигне до крайност.
Доказателство. Желанието, разгледано безусловно, е самата същност на човека, доколкото се схваща като определена по някакъв начин да извърши известно действие. И затова желание, което произлиза от разума, т.е. което се заражда в нас, доколкото действуваме, е самата същност или природата на човека, доколкото се схваща като определена да извърши това, което се схваща адекватно чрез самата същност на човека. И тъй, ако подобно желание би могло да стигне до крайност, то и човешката природа, разгледана сама за себе си, би могла да надвиши себе си, или би могла повече, отколкото може, което е явно противоречие. И затова подобно желание не може да стигне до крайност; което и следваше да се докаже.
Теорема 63. Който се ръководи от страх и прави добро, за да избегне злото, той не се ръководи от разума.
Доказателство. Всички афекти, които се отнасят до душата, доколкото тя действува, т.е. които се отнасят до разума, не са нищо друго освен афекти на радостта и желанието; и затова, който се ръководи от страха и върши добро от страх пред злото, той не се ръководи от разума; което и следваше да се докаже.
Забележка. Суеверните, които повече умеят да укоряват породите, отколкото да научат добродетелите и които се стараят не да ръководят людете чрез разума, но така да ги владеят чрез страха, че по-скоро да избягнат злото, отколкото да обичат добродетелите, се стремят само да направят и другите също тъй жалки, каквито са те самите; и затова не е за учудване, ако те в повечето случаи са тягостни и омразни на людете.
Извод. Чрез желанието, което произлиза от разума, ние пряко следваме доброто и косвено избягваме злото.
Доказателство. Желанието, което произлиза от разума, може да произлезе от афект на радостта, която не е страст, т.е. от радост, която не може да стигне до крайност, не обаче от скръб. И така това желание произлиза от познанието на доброто, а не на злото. И затова по указанията на разума ние направо се стремим към доброто и само дотолкова избягваме злото; което и следваше да се докаже.
Забележка. Този извод може да се обясни с примера за болния и здравия. Болният от страх пред смъртта поглъща нещо, което му е противно; а на здравия храната доставя удоволствие и той така се наслаждава по-добре от живота, отколкото ако се страхуваше от смъртта и желаеше направо да я избегне. Така се ръководи единствено от разума съдията, който не от омраза или поради гняв и пр., а само от любов към общото благо осъжда един виновен на смърт.
От: „Етика“, Бенедикт де Спиноза, изд. Наука и изкуство, 1981
* Портрет на Спиноза от 1665 г., en.wikipedia.org
