Умът е извор на егоизъм и високомерие. Капанът, който ви държи затворени в „главата ви“

Ръсел ФЕЙНГОЛД и „Мъдростта на сърцето“, която всеки ден воюва с високомерието на ума. 

(The three masks, 1923, by Juan Gris)

„Умът е лош господар, но добър слуга.“ ~ Вивекананда

Неспокойният ум

Основната роля на ума е да приема и обработва информация, информация, която вече съществува. Ето защо умът по природа е ориентиран към миналото. Той обаче съществува и като чист потенциал. Когато е здрав и свързан със сърцето и неговата мъдрост, умът може да бъде програмиран да служи на нашите потребности, да анализира информацията, която всекидневните ситуации ни предоставят. Когато обаче е „нездрав“ и не е свързан със сърцето и мъдростта му, той смята, че е център на внимание и вместо ние да го използваме в наша полза, той ръководи нас.

Един от любимите ми надписи върху чаши гласи: „Не вярвай на всичко, което мислиш“. Много хора се лъжат, че всичко, което се ражда в ума им, е реално и следователно изисква действие! Те не отделят време и място за пауза от мисленето, не медитират и не позволяват на чистата истина на вътрешния си глас да достигне до тях. Неспокойният ум е претоварен с послания, продиктувани от силни емоции, и преди да се усетите, вече правите нещо, което не е правилно. Ако не си осигурим тихо местенце от менталния шум, не можем да различим кое е реално, кое ни дава сили и кое трябва да избягваме. По-скоро реагираме, а не отговаряме адекватно на ситуацията.

За съжаление западната култура се е развила по начин, който ни обрича да фокусираме вниманието си върху ума. Цялата ни образователна система е създадена така, че да се обучаваме на ниво разум, като поставя акцента върху конвергентното мислене (мислене, което дава един верен отговор или решение), даването на верен отговор и правотата. Тъжното е, че като отдаваме такова голямо значение на това да сме прави на всяка цена, ние започваме да се стремим именно към това. Превърнали сме се в общество, фокусирано върху ума, и сме развили модели на поведение, които отразяват съществуване, също управлявано от ума.

Един от негативните резултати от този вид мислене е, че умът ни е неспокоен и срещаме затруднения да го укротим. За повечето хора това е нормалното им състояние. При други умът се претоварва, когато са нервни или стресирани. Мислите, идеите и разговорите се въртят в ума ни отново и отново, като куче, което гони опашката си.

Човешкият ум притежава свойството да се лепва към определени проблеми или грижи. Мисли, че работата му е да ни пази и прави това, като ни връща отново и отново към познати неща, които вече са се случили. Ето защо ние обикновено не правим грандиозни планове и не поемаме рискове за бъдещето. Умът ни често ни разубеждава да предприемаме големи промени в живота си. Гласът, който чувате в главата си и който е различен от т.нар. вътрешен глас, може да ви каже, че е прекалено трудно, че нищо няма да излезе, че е твърде късно. Ще ви даде хиляди причини само и само да ви държи приковани към статуквото.

Умът се мисли за център на вниманието. Това е капанът, който ви държи затворени в „главата ви“.

Умът е извор на егоизъм и високомерие, пълна противоположност на любовта, състраданието и разбирането. Когато изхождате от него, връзката ви със света се развива според това какво мислите. Вие възприемате хората и преживяванията от гледна точка на ума и следователно привличате хора и събития, които са отражение на тази егоцентрична и ограничена нагласа.

Тъй като искаме да се чувстваме в безопасност, ние оставяме ума да ни контролира. Но това всъщност изобщо не е безопасно. То пречи на израстването и на жизнеността ни. Възпрепятства развитието ни, като ни държи заключени в миналото, в непродуктивни модели на мислене и реакции. Например, когато изпитвате страх, ако умът ви е устроен така, че да ви кара да се затваряте в себе си или да бягате, вие винаги ще реагирате по този начин и никога няма да се справите със самия страх.

Когато живеем, контролирани от ума си, ние зацикляме на едно място. Така никога няма да осъществим мечтите си и да постигнем удовлетворението, което толкова желаем. Това не е изненадващо предвид факта, че човешкият ум е, най-меко казано, неблагонадежден.

Да живееш в ума си е като да си в торнадо. Умът ни „превърта“ едни и същи мисли и се оказваме в омагьосан кръг, който действията ни следват. Правим още и още, но никога не стигаме до място, където да се чувстваме удовлетворени. Създаваме допълнителни ограничения в живота си, като поемаме повече проекти и отговорности, за да запълним календара си, но всичко изглежда недовършено. Мислим си, че някой ден, когато спечелим достатъчно пари, свършим достатъчно работа или каквото там друго решим, тогава ще бъдем щастливи, доволни, спокойни и т.н.

Работим толкова много, а сякаш колкото повече неща правим, толкова повече остават и някой ден всичко това ще излезе извън контрол. Този начин на живот ще ви доведе до главоболие! Вероятно ще се преуморите и изобщо няма да постигнете спокойствие, удоволствие и удовлетворение. Вместо това ще живеете като в лудница (или най-малкото в тихо отчаяние), а такъв живот няма нищо общо със свободата и удовлетворението, които всички ние така жадуваме.

Друг проблем, свързан с този начин на живот, е, че онова, което непрекъснато занимава ума, ни пречи да живеем напълно в настоящия момент и ни отдалечава от мъдростта на сърцето. Информацията, която не е била обработена и която се носи свободно в съзнанието ни, поглъща цялото ни внимание и изцежда силите ни. Както Дейвид Алън, авторът на „Да свършим всичко“, кратко и ясно казва: „Онова, което занимава ума ни, отнема от психическата ни енергия“.

И наистина, умът иска да опознае себе си и го прави, като привлича вниманието ни. Но той не би могъл да опознае себе си от своя собствена перспектива; за това е нужна известна дистанция. А за да се постигне дистанция, вие трябва да отидете на място, от което да можете да го наблюдавате.

Ако искате да освободите ума си, трябва да стигнете отвъд него. За да видите неговата истина, трябва да се освободите от него. В противен случай би било все едно да се опитвате да видите отражението си, без да се гледате в огледало. Умът е чудесен център за творчество и обработка на информация, но е ужасен склад за умствен багаж. Онова, което остава непреработено, поглъща енергията ни, като постоянно ни тормози на съзнателно и подсъзнателно ниво - в зависимост от това къде е „складирана“ случката или нагласата.

Идеята на Алън е и основополагащ принцип в източните бойни изкуства, наречен „Ум, тих като вода“. С негова помощ показват на учениците как да поддържат такова състояние на съзнанието, че всичко ненужно да излезе от него, умът да е отворен и енергията да тече свободно.

По своята същност умът е организиран интелект. Той сам по себе си не е първоизточник, въпреки че повечето хора го възприемат именно така. Вниманието им е насочено към ума вместо към сърцето. Те създават реалността си от гледна точка на ума и се чудят защо се чувстват неудовлетворени.

Удовлетворението е качествена характеристика. Умът не е качествено изживяване, а функция. Ако живеете в ума си, никога няма да създадете реалност, която да задоволи нуждите на сърцето ви.

Когато се освободите от ума си и навлезете в сърцето си, съзнанието ви се преориентира. Взаимовръзката се променя и умът се превръща в мощен източник на анализ и изпълнение, където той не контролира и не е нужно да контролира нищо. По-висш интелект управлява всичко и той идва от мъдростта на сърцето.

Животът, живян по този начин, крие неизмеримо много преимущества не само за тялото ви, но и за цялостната ви същност. Настъпва пълно освобождаване и тялото се отваря към мир и покой. Когато енергията на живота се слее с физическото тяло, може да се осъществи незабавна трансформация. Това е пътят към истинското удовлетворение, към просветлението, към живот, пълен с любов и радост.

От: „Мъдростта на сърцето“, Ръсел Фейнголд, изд. AMG Publishing
Картина:  The three masks, 1923, by Juan Gris, chinaoilpaintinggallery.com

19393 Преглеждания