Мъдростта на времето
„Когато нещо те разстройва, никога не забравяй да се опреш на този основен възглед: не то е несполука, сполука е да го понесеш благородно.“
(Last Words of the Emperor Marcus Aurelius,1844, by Eugène Delacroix)
Заеми се да станеш човек, додето си жив. Пази се както да се сърдиш на хората, така и да ги ласкаеш. И едното, и другото са проява на егоизъм и нанасят вреда. Нека, когато се сърдиш, ти бъде под ръка възгледът, че не сърденето е свойствено за мъжа, а кротостта и спокойствието. По-човечен и по-мъжествен, спокойният разполага с мишци, сила и смелост, а не разсърденият и недоволният. Спокойствието е така присъщо за безстрастието, както и за силата. Както мъката и сърденето са признак за слабост, защото и в двата случая е налице нараняване и отстъпване.
Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи!
Нужно е да градиш живота си действие по действие и да е достатъчно, ако, доколкото е възможно, всяко постига своето. Никой не може да ти попречи делата ти да постигат своето. – Да, ама нещо външно ще се изпречи. Едва ли на справедливото, благоразумното и добре обмисленото. – Но може би ще се попречи на друга твоя дейност? – Да, но поради способността да посрещаш с добро настроение пречката и да преминаваш добронамерен към възможното наместо с това ще се заемеш с друго дело, добре пасващо в градежа, за който става дума.
Ако зависи от тебе, защо го правиш? Ако зависи от друг, кому се сърдиш? На атомите или боговете? И в двата случая това е лудост.
Никому не се сърди. Ако можеш, поправи човека. Ако не можеш него, поне стореното. Но ако и това не можеш, до какво ще те доведе сърденето? Нищо не бива да се върши просто така.
Да си подобен на скала, в която непрестанно се разбиват вълните. Остава неподвижна, а разпенената вода около нея се връща назад.
„Нещастен съм, че ми се случва това.“ – Съвсем не. Напротив – щастлив съм, че ми се случи, а не ме сполетя мъка и нито настоящето ме разстрои, нито бъдещето ме уплаши. Защото всекиму можеше да се случи нещо подобно, но не всеки би останал незасегнат от мъката. Поради какво основание трябва да приема онова за несполука, а не това за сполука. Изобщо би ли нарекъл несполука нещо, което не е провал по отношение на човешката природа? А дали за тебе е провал по отношение на човешката природа ставащото не против желанието на природата? Тогава какво? Осведомил ли си се добре за нейното желание? Да не би случилото ти се да ти пречи да си справедлив, великодушен, разумен и умен, търпелив, искрен и скромен, независим и всичко друго, което, ако е налице става причина човешката природа да има своето. Когато нещо те разстройва, никога не забравяй да се опреш на този основен възглед: не то е несполука, сполука е да го понесеш благородно.
Избрано от: „Към себе си“, Марк Аврелий, ИК „Кибеа“, 1997
* Last Words of the Emperor Marcus Aurelius (1844) by Eugène Delacroix, en.wikipedia.org
