„Никой не е могъл да ме оскърби, защото не съм искал почести. Вас винаги ви оскърбяват, защото сте жадни за признание.“
Житейските правила на древния мислител и мъдрец Лао Дзъ, назаем от книгата на ОШО „Тук и сега“.
(Lao Tzu)
Лао Дзъ бил на смъртно легло и някой го помолил да разкрие някои тайни за живота си. Лао Дзъ казал:
- Ето първата тайна - никой никога не ме е побеждавал в този живот.
Чувайки това, учениците му се развълнували. Те казали:
- Ти никога по-рано не си ни говорил за това! Ние също искаме да побеждаваме. Моля те, кажи ни тайната.
- Правите грешка - казал Лао Дзъ. - Казах нещо друго. Казах, че никой не може да ме победи, а вие казвате, че вие искате да побеждавате. Това са напълно противоположни неща, нищо че изглеждат подобни по смисъл. В речниците, в света на езика, те имат един смисъл - човек, който не е бил побеждаван, е победител. Но аз казах просто, че никой не е могъл да ме победи, а вие питате да побеждавате. Махайте се оттук! Никога няма да разберете думите ми.
Учениците се примолили:
- Все пак, моля те, обясни ни. Покажи ни техниката. Как се успял никога да не бъдеш побеждавай?
- Никой не можеше да ме победи - казал Лао Дзъ, - защото винаги оставах победен. Не можеш да победиш победен човек. Никога не съм бил побеждаван, защото никога не съм желал победата. Никой не можеше да ме въвлече в борба. Ако някой ми отправяше предизвикателство, той откриваше, че аз съм вече победен и не намираше удовлетворение да ме побеждава. Радостта е в това да победиш човек, който също търси победата. Какво удоволствие има в това да побеждаваш някого, който не желае да побеждава? На нас ни доставя удоволствие да разрушаваме егото на някой друг, защото това усилва нашето собствено его. Но ако човек вече е унищожил себе си, какво удоволствие има да унищожиш такъв човек? Нашето его не печели нищо. Колкото повече успяваме да разрушаваме чуждото его, толкова по-силно става нашето собствено. Сломеното его на другите се превръща в сила за нашето его. Но егото на човека, за когото говорим тук, е вече разбито. Например, ако искаш да победиш някого и неочаквано преди да го събориш на земята той сам легне долу или преди да стъпиш върху него, той сам те покани да го направиш - какво ще бъде твоето състояние тогава? Ще избягаш на часа! Какво друго можеш да направиш? Хората, които те наблюдават, ще се смеят и ще казват: „Хайде, седни върху него, настани се по-удобно. Защо бягаш?“ Тогава, кой ще изглежда по-глупаво - този, който сяда върху падналия човек или човекът, който продължава да се смее и чийто смях остава да звучи като ехо през целия ти живот? Затова когато някой отправи предизвикателство към такъв човек, той ляга на земята и казва: „Хайде, седни върху мен. Нали за това си дошъл? Направи го. Не се притеснявай, не се безпокой. Не е нужно да се напрягаш - просто ела и седни върху мен.“
Но вие искате нещо друго. Искате да ви разкажа техниката на победата. Ако мислите за победа, ще загубите. Човекът, който лелее мисълта за победа, винаги се оказва губещ. Поражението започва от самата идея за победа.
Лао Дзъ продължил:
- И никой никога не е могъл да ме оскърби.
- Моля те, разкажи ни и тази тайна, защото и ние не харесваме да ни оскърбяват - казал ученикът.
- Отново грешите. Никой не е могъл да ме оскърби, защото не съм искал почести. Вас винаги ви оскърбяват, защото сте жадни за признание. Мен никога никъде не са ме гонили, защото винаги сядах до входа където хората оставят обувките си. Никога не са ме молили да направя път, защото винаги стоях в края, откъдето никой не можеше да ме избута встрани. Бях много щастлив че съм в края, това ме спаси от всички тревоги. Никой никога не ме гонеше оттук и не ме избутваше встрани, никой никога не ми казваше: „Махни се!“, защото винаги бях на последното място. По-нататък нямаше друго. Никой не искаше да бъде на това място. Аз бях господар на своето място, винаги бях негов повелител. Никой не можеше да ме изгони от там, където стоях.
От: „Тук и сега“ (Беседи за живота, смъртта и миналите прераждания), Ошо, изд. Шамбала
Изображение: Lao Tzu
