„Богатството не води до щастие. Нещо повече – установено е, че такива отрицателни емоции като гняв и враждебност по-често изпитват по-заможните.“
За клопките на човешката природа, вечно незадоволена и търсеща наслаждения, възнаграждения и богатства, споделено от Михаел Лайтман – професор по онтология и теория на познанието, доктор по философия, магистър по биокибернетика, основател и президент на университета Bnei Baruj и на института Ashlag, автор на над 40 книги, преведени по цял свят.
Богатството не води до щастие, за което свидетелства новото изследване, проведено под ръководството на проф. Даниел Канеман, Нобелов лауреат по икономика. От неговото изследване става ясно, че еснафските представи за това как фактори като богатство и здраве влияят на човека доста се различават от реалността. Статистиката, основана на ежедневни данни за настроенията на хората, не разкрива съществени различия между богати и бедни слоеве население. Нещо повече – установено е, че такива отрицателни емоции като гняв и враждебност по-често изпитват по-заможните. Едно от възможните обяснения за толкова слаба връзка между благосъстояние и жизнерадостност е, че много бързо свикваме с физическия комфорт и новия жизнен стандарт, след което започваме да очакваме още по-големи удоволствия.
В основата на нашия свят е залегнала нуждата да изпълваме желанията си, а за да бъде удовлетворен, човекът трябва да полага усилия. Необходимостта от многобройните постоянни усилия за постигане на желаното депресира човека. Обаче без придобивки и блага, съществуването не е възможно и затова хората предпочитат да страдат угрижени в името на това да постигнат максималното благоденствие. Но дори след осъществяване на съкровената мечта те виждат, че това не ги е удовлетворило. По-често животът на човека минава, без той да осъществи дори половината от желаното, просто свиква със съществуващия около него ред.
От всичко казано дотук следва, че нашата природа ни поставя в непоносими условия – от една страна желанията ни за наслаждения постоянно растат, а от друга – удовлетворението им хем изисква безброй действия и усилия, хем се усеща съвсем за кратко, а след това изчезва и ни оставя два пъти по-празни и разочаровани.
В течение на хилядолетната си история, човечеството е разработило различни начини, помагащи му да реши вечния проблем и да намери истинско удовлетворение на желанието си да се наслаждава. Повечето от тези начини, групирани в системи се основават върху два ключови принципа, позволяващи желанието да бъде „излъгано“ – формиране на навици, доставящи чувство на удовлетворение, и намаляване интензивността, с която се усеща самото желание.
Първият принцип се базира на създаване у хората на изкуствено обусловени модели на поведение. Това се прави, като отначало ни учат на това, че определено действие води до възнаграждение. След като изпълни това действие, човекът получава уважението на педагозите и одобрението на цялото си обкръжение. Скоро поощренията ще изчезнат едно по едно, но детето вече ще е асоциирало в своето съзнание даденото действие като фактор, носещ удовлетворение, то ще бъде внесено в поведенческата му схема като придобит рефлекс. Когато човек свикне с нещо, това му доставя удоволствие. Той старателно изпълнява това, на което е научен и изпитва голямо задоволство, ако успее да го направи по-добре, отколкото преди. Този принцип по правило се съпровожда от обещания за бъдещи възнаграждения, макар и често човекът да не доживява „наградата“.
Вторият принцип се гради на намаляване на желанието да се наслаждаваме до минимум. Състоянието на човек с незадоволено желание е много по-тъжно, отколкото на този, който изобщо няма желания. Първият страда, докато вторият е „доволен от съдбата си“, от малкото, което има. Тази методика е усъвършенствана най-вече от източните учения, които са разработили многобройни системи, основани на физически и духовни техники, намаляващи силата на желанията, и следователно – силата на страданията.
Фактически, докато сме загрижени да преследваме поредното наслаждение, запазваме обичайния си начин на живот и надеждите за бъдеще. Наистина, отсъствието на удовлетворение може да се усеща като дискомфорт и недоволство, обаче често самото преследване временно го замества. В процеса на търсене, усещаме прилив ва жизнени сили, благодарение на обновяващите се желания и на придвижването към поставените цели.
Из: „Кризата е за нашето благо“, Михаел Лайтман
Ичточник: Науката Кабала
Снимка: youtube.com - Михаел Лайтман - България