Веднъж чаках на опашка да си пусна препоръчано писмо в пощата на Трийсет и трета улица и Осмо Авеню в Ню Йорк. Забелязах, че служителят беше отегчен от работата си – да мери препоръчани писма, да издава разписки – все една и съща монотонна работа години наред.
Тогава си казах: „Ще направя така, че този чиновник да ме хареса. Очевидно, за да го накарам да ме хареса, трябва да му кажа нещо приятно, и то не за себе си, а за него.” Зададох си въпроса: „Има ли в него нещо, на което мога искрено да се възхитя?” На този въпрос понякога трудно се намира отговор, особено при непознати хора, но в този случай беше лесно. Веднага забелязах нещо, което предизвика безкрайното ми възхищение.
Докато теглеше моето писмо, аз отбелязах възторжено: „Как ми се иска да имах коса като вашата.”
Той вдигна поглед, изненадано, лицето му грейна в усмивка. „Е не е като някога”, рече скромно. Аз го уверих, че може и да е позагубила от някогашното си великолепие, но въпреки това е страхотна. Той беше невероятно доволен. Поговорихме си приятно, и последното, което той ми каза, беше: „Много хора са се възхищавали от косата ми.”
Обзалагам се, че този ден човекът е летял над земята, тръгвайки на обяд. Обзалагам се, вечерта се е прибрал и разказал тази случка на жена си. Обзалагам се, че се е погледнал в огледалото и си е казал: „Хубава коса, наистина.”
Веднъж разказах тази история пред много хора и един от тях после ме попита: „Какво искахте да получите от този човек?”
Какво съм искал да получа от него!!! Какво съм искал да получа!!!
Ако сме такива презрени егоисти, че да не можем да дадем малко щастие, и малко искрено възхищение, без да се опитваме да получим нещо в замяна – ако сърцата ни не са по-големи от кисели диви ябълки, ще се провалим, както определено ни се пада.
О, да, аз наистина исках нещо от този човек. Исках нещо безценно. И го получих. Получих усещането, че съм направил нещо за него, без той да може да направи за мен каквото и да било в замяна. Това е усещане, което звъни в паметта ви дълго, след като случката е останала в миналото. Има един важен закон на човешкото поведение. Ако го спазваме, почти никога няма да имаме неприятности. Всъщност, ако го спазваме, този закон ще ни дари с безброй приятели и неизмеримо щастие. Но в мига, в който го нарушим, ще се забъркаме в безкрайни неприятности.
Този закон гласи: „Винаги прави така, че другия да се чувства значим”. Джон Дюи, както вече отбелязахме, твърди, че желанието да се чувстваш значим е най-силната двигателна сила на човешката природа, а Уилям Джеймс казва: „Най-дълбокият принцип, заложен в човешката природа, е жаждата да бъдеш оценен”. Както вече изтъкнах, именно това ни отличава от животните. Вечният копнеж по-съвършенство е създал цивилизацията.
Философите разсъждават върху правилата на човешките взаимоотношения от хиляди години и от всичките им разсъждения до сега се оформило едно важно предписание. То не е ново. Старо е като света. Заратруста е съветвал последователите си винаги да се съобразяват с него в Персия преди две хиляди и петстотин години. Конфуций го е проповядвал в Китай преди двайсет и четири века. Лао- дзъ, основателят на даоизма, го предава на учениците си в долината Хан, Буда го проповядва на брега на свещената Ганг петстотин години преди Христа. Намерило е място в свещените книги на индуизма хиляди години преди това. Исус го проповядва сред каменистите хълмове на Юдея преди деветнайсет века. Той го изразява в едно изречение – може би най-важното правило на света: „Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям.”
Вие очаквате одобрението на хората, с които общувате. Искате те да ви оценяват по достойнство. Искате да се чувствате значими в своя малък свят. Не искате да слушате евтини и неискрени ласкателства, но жадувате искрено възхищение. Искате вашите приятели и колеги да бъдат по думите на Чарлс Шуоб, „искрени в одобрението и щедри в похвалите”. Всички искаме това.
Затова да следваме златното правило и да се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към нас.
Как? Кога? Къде? Отговорът е: винаги и навсякъде.
От „Как да печелим приятели и да влияем на другите”, Дейл Карнеги, изд. Кибеа
Снимка: imdb.com