„Кое е характерно при здравите зрели хора? Че практически всички (макар и не абсолютно всички) са живели живот в обич, обичали са и са били обичани. Нещо повече, те сега са обичащи хора.“

Как да различим вътреприсъщото от случайното

Най-пълно изучената вътрешноприсъща структура е потребността от любов. С нея можем да илюстрираме и четирите споменати методи за разграничаване на вътрешноприсъщото и всеобщото в човешката природа от случайното и местното:

На практика всички терапевти са съгласни, че когато проследим дадена невроза назад до началото й, ще открием с голяма честота лишаване от любов в началните години. Няколко полу-експериментални проучвания потвърдиха това при новородени и бебета до положение, че радикалното лишаване от любов се смята дори за опасно за живота на новороденото. С други думи, лишаването от любов води до заболяване.

Известно е, че ако тези заболявания не са станали необратими, те могат да се излекуват, особено при малки деца, като им се осигури привързаност и любяща грижа. Вече имаме достатъчно основания да смятаме, че дори при психотерапията и психоанализата на по-сериозните случаи при възрастни терапията прави възможно едно нещо - пациентът да получава и оползотворява обичта, която лекува. Освен това съществува растящо количество данни, които доказват корелация между изпълненото с обич детство и здравето в зряла възраст. Такива данни водят до обобщението, че любовта е основна потребност за здравословното развитие на човешкото същество.

В ситуациите, в които им се разрешава свободен избор, и при положение, че все още не са осакатени и увредени, децата предпочитат обич пред не-обич. Все още не разполагаме с действителни експерименти, които да го доказват, но имаме огромен клиничен материал и някои етиологични данни в подкрепа на това заключение. Общоразпространеното наблюдение, че децата предпочитат любящия учител, родител или приятел пред враждебно настроения или студен учител, родител или приятел илюстрира онова, което искаме да кажем. Така например в ситуацията, която съществува на остров Бали, плачещото новородено ни казва, че то предпочита обич пред не-обич. Зрелият жител на острова не изпитва такава необходимост от обич, както зрелият американец. Децата на Бали се научават от горчив опит да не я търсят и да не я очакват. Но на тях не им харесва това възпитание; те плачат горчиво, докато ги възпитават да не искат обич.

И накрая, какво откриваме описателно при здравите зрели хора? Че практически всички (макар и не абсолютно всички) са живели живот в обич, обичали а и са били обичани. Нещо повече, те сега са обичащи хора. И накрая, колкото и парадоксално да звучи това, те имат по-малка потребност от любов от средния човек, очевидно защото вече са имали достатъчно.

Из: „Мотивация и личност“, Ейбрахам Маслоу, преводач Цветан Петков, изд. „Кибеа“
Снимка: 5basicneeds.weebly.com