Психиатър, академик, почетен професор по психиатрия в Здравния научен център към Щатския университет в Ню Йорк в Сиракюз. Томас Сас (Thomas Istvan Szasz) е отявлен критик на морала и научните основи на психиатрията, и целите за социален контрол на медицината в модерното общество. Познат е с книгите си „The Manufacture of Madness: A Comparative Study of the Inquisition and the Mental Health Movement” и „The Myth of Psychotherapy”. „Американците днес са по-неинформирани и по-наивни за истинската природа на психиатрията, отколкото когато и да било“ твърди Томас Сас и допълва, че от самото си основаване психиатрията е била законният начин хората с власт да се отърват от по-малко социално влиятелните членове на семейството, съседи или други човешки същества, които са им причинявали някакво безпокойство. Според вижданията на Сас, най-опасната черта на психиатрията е нейното „умишлено, системно дехуманизиране на човека в името на психичното здраве“.

(1920 ~ 2012)

Често чуваме: Той още не е намерил себе си”. Но да намериш себе си е невъзможно - себе си можеш само да създадеш.

Ясната мисъл изисква мъжество, а не интелект.

Когато човек вече е неспособен да се смее над себе си, идва време другите да се смеят над него.

Невротикът живее в съмнения и се бои от хората и ситуациите. Психотикът е уверен в своите убеждения и ги заявява открито. Накратко – невротикът има проблеми, а психотикът – решения.

Учителят трябва да разполага с максимален авторитет и минимална власт.

Глупакът нищо не прощава и не забравя. Наивният прощава и забравя. Умният прощава, но не забравя.

Ако мъртвите говорят с вас, вие сте спиритуалист. Ако Бог разговаря с вас – вие сте шизофреник.

Две грешки не правят вярното, но са добро извинение.

Скуката е усещане, че всичко е губене на време. Спокойствието – че нищо не е.

Поговорката предупреждава: Не хапи ръката, която те храни”. Но може би трябва, ако тая ръка ти пречи да нахраниш себе си.

Психиатрите наричат човек невротик, ако за своите лични проблеми той страда сам, и психотик, ако кара и другите да страдат.

Да разрешавате на детето си всичко – означава да се отнасяте към него като възрастен; и това е сигурният начин да му гарантирате, че то никога няма да стане възрастен.

За семейството на душевно болния, а също така и за обществото, неговата болест е проблем; за самия болен - решение.

Някога, когато религията е била силна, а науката слаба хората са приемали погрешно магията за медицина; сега, когато науката е силна, а религията слаба, те смятат медицината за магия.

Щастието е въображаемо състояние, което преди нерядко се преписва на предците; сега също възрастните обичайно го преписват на децата, а децата – на възрастните.

Снимка: goodreads.com