„Невинността е богата, чиста. Невежеството е бедно, то е просяк - то иска това, иска онова, иска да е учено, иска да го уважават, иска да бъде богато, да има власт.“
♥ Изкуството на живеенето
Човек се ражда, за да постигне живота, но всичко зависи от него. Той може и да го пропусне. Може да си продължи да диша, да яде, да остарява, да върви към гроба - но това не е живот, тази постепенна смърт. И тъй като милиони хора около теб умират по такъв постепенен, бавен начин, ти също започваш да им подражаваш. Децата научават всичко от тези, които са около тях, а ние сме обградени от смъртта.
Така че нека първо да разберем какво имам аз предвид под „живот“. То не трябва да означава просто да остарееш, то трябва да е израстване. А това са две различни неща.
Относно остаряването, всяко животно е способно на това. Израстването е изключително право на хората. Едва неколцина заявяват това право. Израстването означава във всеки момент да навлизаш все по-дълбоко в принципа на живота; то означава отдалечаване от смъртта - а не приближаване към смъртта. Колкото по-надълбоко навлизаш в живота, толкова повече разбираш безсмъртието вътре в теб. Ти се отдалечаваш от смъртта и идва един момент, когато можеш да видиш, че смъртта не е нищо друго освен смяна на дрехата или на къщата, смяна на формата - нищо не умира, нищо не може да умре. Смъртта е най-голямата илюзия.
Относно израстването, просто наблюдавай дървото. Колкото повече израства едно дърво, толкова по-надолу, по-надълбоко отиват корените му. Има равновесие - колкото по-високо отива дървото, толкова по-дълбоко отиват корените му. Не можеш да имаш дърво високо петдесет метра, чиито корени са малки - те не биха могли да поддържат такова огромно дърво. В живота израстване означава да израснеш дълбоко в себе си - там, където са корените ти.
Според мен първият принцип на живота е медитацията. Всичко друго идва след това. И най-доброто време е в детството. Колкото повече остаряваш, толкова повече се приближаваш към смъртта и става все по-трудно и по-трудно да навлезеш в медитация. Медитация означава да навлезеш в своето безсмъртие, да навлезеш в своята вечност, да навлезеш в своята божественост. А детето има най-голямата квалификация за това, защото все още не е натоварено със знание, не е натоварено с религия, не е натоварено с образование, не е натоварено с всякакви боклуци. То е невинно.
Но за нещастие тази невинност бива осъждана като невежество. Невежеството и невинността са подобни, но не са едно и също. Невежеството е също така състояние на незнаене, както и невинността - но има и огромна разлика, която досега се е пренебрегвала от цялото човечество. Невинността не е ерудирана, но и не желае да бъде ерудирана. Тя е напълно задоволена, осъществена.
Едно малко дете няма амбиции, няма желания. То е до такава степен погълнато в момента - някаква летяща птица поглъща напълно вниманието му; достатъчно е да види пеперуда, прекрасните й цветове, и е все едно омагьосано; дъгата в небето... и то не може да си представи, че може да има нещо по-важно, по-богато от тази дъга. А нощта е пълна със звезди, безброй много звезди....
Невинността е богата, тя е пълна, тя е чиста. Невежеството е бедно, то е просяк - то иска това, иска онова, иска да е учено, иска да го уважават, иска да бъде богато, да има власт. Невежеството върви по пътя на желанието. Невинността е състояние на липса на желание. Но тъй като и двете нямат знание, ние все се объркваме относно тяхната природа. Приели сме за даденост, че те са едно и също.
Първата стъпка в изкуството на живеенето е да разберем разграничението между невежество и невинност. Невинността трябва да се поддържа, да се защитава - защото детето е донесло със себе си най-голямото съкровище, което мъдреците намират след огромни усилия. Мъдреците са казали, че отново са станали деца, че са се преродили. В Индия истинският брамин, истинският мъдрец, се е нарекъл двидж, два пъти роден. Защо два пъти роден? Какво е станало с първото раждане? Има ли нужда от второ раждане? И какво ще спечели той при второто раждане?
При второто раждане той ще спечели това, което му е било достъпно при първото раждане, обаче обществото, родителите, хората около него са го смазали, унищожили са го. Всяко дете бива натъпквано със знание. Неговата простота трябва по някакъв начин да се премахне, защото простотата няма да му помогне в този конкурентен свят. Неговата простота ще изглежда за света като простотия; неговата невинност ще бъде по всякакъв начин експлоатирана.
Уплашени от обществото, уплашени от света, който сами сме създали, ние се опитваме да направим всяко дете хитро, с остър ум, със знания - да бъде в категорията на силните, а не в тази на потиснатите и безсилните.
А щом веднъж детето започне да расте в погрешна посока, то продължава по този начин - целият му живот се движи в тази посока.
Когато разбереш, че си пропуснал живота, първият принцип, който трябва да си възвърнеш, е невинността. Остави твоето знание, забрави твоите писания, твоите религии, твоите богословски системи, твоите философии. Роди се отново, стани невинен - а това е в твоите ръце. Изчисти ума си от всичко, което не е постигнато от теб, от всичко, което е заимствано, от всичко, което е дошло от традицията, от обичаите. Всичко, което ти е дадено от другите - родители, учители, университети, просто се отърви от него. Отново заживей в простота, отново бъди дете. А това чудо е възможно чрез медитация.
Медитацията е просто един странен хирургически метод, който те отрязва от всичко, което не е твое, и спасява само това, което е твоето автентично същество. Тя изгаря всичко друго и те оставя гол, сам под слънцето, на вятъра. Сякаш си първият човек, който е слязъл на земята - който не знае нищо, който трябва да открие всичко, който трябва да бъде търсещ който трябва да отиде на поклонение.
Вторият принцип е поклонничеството. Животът трябва да бъде търсене - не желание, а търсене; не амбиция да станеш това или онова - президент на страната или министър-председател, а търсене да откриеш Кой съм аз. Много е странно, че хора, които не знаят кои са, се опитват да станат някой. Те дори не знаят кои са в момента! Те не са запознати със своето същество - но имат за цел да станат някакви. Ставането е болест на душата. Твоето същество, това си ти. А да откриеш своето същество, това е началото на живота. Тогава всеки един момент се превръща в ново откритие, всеки един момент ти носи една нова радост. Една нова мистерия отваря вратите си, една нова любов започва да расте в теб, едно ново състрадание, което никога преди не си чувствал, една нова чувствителност към красотата, към добротата. Ставаш толкова чувствителен, че дори и най-малката тревичка придобива огромна важност за теб. Твоята чувствителност ти дава ясно да разбереш, че тази малка тревичка е толкова важна за съществуванието, колкото и най-голямата звезда; че без тази тревичка съществуванието ще бъде по-малко от това, което е. Тази тревичка е уникална, тя е незаменима, тя има своя собствена индивидуалност.
И тази чувствителност ще създаде нови приятелства за теб - приятелства с дървета, с птици, с животни, с планини, с реки, с океани, със звезди. Колкото повече расте любовта, приятелството, толкова по-богат става животът.
Има една прекрасна случка в живота на свети Франциск. Той бил на смъртно легло, а когато пътувал от едно място на друго да споделя своя опит, винаги яздел на магаре. Всичките му ученици се събрали да чуят последните му думи. Последните думи на един човек са винаги най-важните, които той някога е произнасял, защото те съдържат целия опит на неговия живот.
Но учениците не могли да повярват на това, което чули. Свети Франциск не се обърнал към тях, а към магарето. Той казал: „Братко, много съм ти задължен. Ти ме носиш от едно място на друго без никога да се оплакваш, без никога да мърмориш. Преди да напусна този свят, всичко, което искам, е да ми дадеш своето опрощение, тъй като не съм се отнасял човешки с теб.“ Тези били последните думи на свети Франциск. Иска се огромна чувствителност да кажеш на магарето „Братко магаре...“ и да помолиш да ти прости.
Колкото по-чувствителен ставаш, толкова по-голям става животът. Той престава да бъде малко езерце, а става океан. Той престава да се ограничава от теб и съпругата ти и твоите деца - престава изобщо да се ограничава. Цялото това съществувание става твое семейство и докато цялото съществувание не се превърне в твое семейство, ти не си познал живота - защото никой човек не е остров, ние всички сме свързани.
От: „За зрелостта“, Ошо, превод от английски Николай Тонев, изд. Гуторанов, София, 2002 г.
Илюстрация: Deviantart / Osho by Svikramart
