„Ако човек стане безразличен към живота, вече няма надежда, че може да избере доброто.“

Сърцето на човека и неговата способност за добро и зло

Всички ние сме предопределени от това, че сме родени като хора, и следователно сме предопределени от вечната задача да правим избори. Заедно със своите цели ние трябва да избираме и средствата за тяхното постигане. Не можем и не трябва да разчитаме друг някой да ни спаси, а трябва ясно да осъзнаваме, че точно нашите погрешни избори ни правят неспособни да се спасим.

Със спокойно сърце можем да кажем така: за да избираме доброто, трябва да осъзнаваме. Никакво съзнание обаче не може да ни помогне, ако сме загубили способността си да съпреживяваме искрено и дълбоко нещастието на друго човешко същество, да се трогваме от приятелски поглед, от песните на птиците, от зеленината на тревата. Ако човек стане безразличен към живота, вече няма надежда, че може да избере доброто. Тогава наистина сърцето му ще бъде толкова вкоравено, че животът му ще е приключил. Ако това се случи с целия човешки род или с облечените във власт и могъщество негови членове, тогава човечеството може да срещне гибелта си точно когато пред него се откриват най-големи надежди.

Способността ни да избираме се променя постоянно, заедно с жизнения ни опит. Колкото по-дълго време вземаме погрешни решения, толкова повече закоравява сърцето ни; колкото по-често вземаме правилни решения, толкова по-чувствително става сърцето ни - или по-точно, оживява…

Всяка стъпка в живота, която издига моето самочувствие, почтеност, смелост и вяра, повишава и способността ми да избирам по-добрата възможност, докато накрая ми стане по-трудно да избирам по-лошата. От друга страна, всеки акт на пораженство и страх ме прави по-слаб, отваря път за нови капитулации, докато накрая изгубя свободата си. Между двете крайности - да не мога повече да постъпя погрешно и да загубя свободата си да постъпвам правилно - съществуват безброй степени на свобода на избора. В живота свободата да избираш е различна във всеки даден момент. Ако имаш голяма свобода да избираш, се изисква по-малко усилие, за да избереш доброто. Ако свободата е малка, нужно е голямо усилие, помощ от другите и благоприятни обстоятелства...

Повечето хора не владеят изкуството да живеят не защото са по природа лоши или толкова безволеви, че не могат да водят по-добър живот. Те се провалят, защото не забелязват, че пътят пред тях се разклонява и трябва да вземат решение. Те не осъзнават, че животът им задава въпрос и че все още имат алтернативни отговори. После, след всяка стъпка по погрешния път, им става все по-трудно да признаят, че са на грешен път, нерядко само защото трябва да се върнат обратно до разклонението, където са допуснали грешката, и да приемат факта, че са загубили енергия и време напразно.

От: „Сърцето на човека и неговата способност за добро и зло“, Ерих Фром, превод Росен Ангелов, изд. „Захарий Стоянов“, 2013 г.
Снимка: psicoactiva.com