„Здравите индивиди обикновено не се разпознават по външни белези: те не са белязани с необикновени дрехи, маниери или поведение. Онова, което имат, е вътрешна свобода.“
Условия за здраве
За да разберем от какво имат потребност човешките същества и какво представляват те, е необходимо да осигурим специални условия, които насърчават изразяването на потребностите и способностите, окуражават ги и ги правят възможни. Общо взето, тези условия могат да се подведат под една категория - разрешаване на задоволяването и изразяването. Как разбираме какво е най-добре да ядат бременните бели мишки? Като им даваме свободно да избират сред широк обхват от възможности и им позволим да ядат онова, което искат, когато искат и в каквито количества или по каквато система те изберат. Знаем, че за човешките бебета е най-добре да бъдат отбити по индивидуален начин, т.е. когато е най-добре за тях. Как го установяваме? Съвсем определено не можем да попитаме бебето, а сме се научили да не питаме педиатър от старата школа. Даваме на бебетата възможност да избират: позволяваме им те самите да решат. Предлагаме им както течна, така и твърда храна. Ако твърдата храна им допада, те спонтанно ще се отбият от гърдата. По същия начин като създаваме толерантна, приемаща, удовлетворяваща атмосфера, сме се научили да позволяваме на децата да ни казват кога имат нужда от обич, закрила, уважение или контрол.
В такъв случай от гледна точка на насърчаването на себеактуализацията или здравето, добрата среда (на теория) е онази, която предлага всички необходими „суровини“, а сетне се отдръпва и стои настрана, за да позволи на самия организъм да изрази своите желания и искания, да направи своя избор (като винаги помним, че той често избира да се забави, да се откаже в полза на други и т.н. и че другите хора също имат искания и желания).
Среда и личност
Докато се мъчим да разберем това по-ново схващане за нормалността и връзката й със средата, пред нас се изправя друг важен проблем. Както изглежда, един възможен теоретичен извод би бил, че идеалното здраве изисква идеален свят, в който да живеем, и който да го направи възможно. При действителните изследвания сякаш нещата не стоят точно така.
В нашето общество, което е много далеч от идеалното, е възможно да се намерят изключително здрави индивиди. Наистина, те не са идеални, но също така със сигурност за момента са най-прекрасните хора, които можем да си представим. Може би в това време и в тази култура просто не знаем достатъчно, за да определим доколко идеални могат да станат хората.
Във всеки случай изследванията са установили важен факт, откривайки, че някои индивиди могат да са по-здрави, дори много по-здрави от културата, в която израстват и живеят. Това е възможно преди всичко поради способността на здравите хора да се отделят от заобикалящото ги, което е все едно да се каже, че те живеят по-скоро по свои вътрешни закономерности, отколкото под външен натиск.
Нашата култура е достатъчно демократична и плуралистична, за да даде на индивидите достатъчно свобода да имат каквито искат характери, стига външното им поведение да не е прекалено застрашително или плашещо. Здравите индивиди обикновено не се разпознават по външни белези: те не са белязани с необикновени дрехи, маниери или поведение. Онова, което имат, е вътрешна свобода. Дотогава, докато са независими от одобрението или неодобрението на други хора и търсят по-скоро собственото си одобрение, те могат да се смятат за психично автономни, т.е. относително независими от културата. Толерантността и свободата на вкус и мнение изглежда са ключово необходими.
В заключение, данните от изследванията, с които разполагаме, насочват към извода, че добрата среда насърчава създаването на добри личности, но това взаимоотношение е далеч от идеалното. Нещо повече, дефиницията за добра среда трябва основно да се промени, за да подчертае духовното и психическото, а не само материалните и икономически сили.
Психологическа утопия
Доставих си удоволствието да разработя въображаемо описание на една психологическа утопия, в която всички хора са психично здрави. Наричам я Еупсихия. Можем ли въз основа на онова, което знаем за здравите хора, да пророкуваме какъв вид култура ще създадат хиляда здрави семейства, ако се преместят да живеят на някаква пуста земя, където могат да изградят собствената си съдба така, както желаят? Какъв вид образование биха избрали? Икономическа система? Сексуалност? Религия?
За някои неща съм много несигурен - по-конкретно по отношение на икономиката. Но за други съм напълно сигурен. Едно от тях е, че това почти сигурно ще бъде (от философска гледна точка) анархистична група, даоистка, но любяща култура, в която хората (и младите също) ще имат много по-голяма свобода на избор, отколкото сме свикнали, а базовите потребности и метапотребности ще бъдат зачитани много повече, отколкото в нашето общество. Хората няма да си досаждат един другиго като нас, ще бъдат много по-малко склонни да налагат на своите съседи мнения, религии, философии, вкусове по отношение на облекло, храна и изкуство. С една дума, обитателите на Еупсихия ще са склонни към повече даоизъм, няма да се месят в живота на другите хора и ще задоволяват базовите потребности (винаги, когато това е възможно), ще фрустрират само при определени обстоятелства, които не съм се опитал да опиша, ще бъдат пo-честни един към друг от нас и ще позволяват на хората да правят свободен избор винаги, когато това е възможно. Ще бъдат далеч по-малко контролиращи, склонни към насилие, презрителни или арогантни, отколкото сме ние. При подобни условия и най-дълбоките пластове на човешката природа ще получат възможност да се проявят с по-голяма лекота.
Трябва да посоча, че зрелите човешки същества представляват специален случай. Ситуацията със свободния избор не работи по необходимост за хората въобще, а само за цялостните хора. Болните, невротичните правят погрешен избор; те не знаят какво искат и дори когато знаят, нямат достатъчно смелост да направят правилния избор. Когато говорим за свободен избор при човешките същества, имаме предвид здрави, зрели хора или деца, които все още не са увредени психически.
Избрано от: „Мотивация и личност“, Ейбрахам Маслоу, превод Цветан Петков, изд. Кибеа“
Снимки: 5basicneeds.weebly.com
