„Навъсеният, потиснатият, обезсърченият с мрачното си настроение, където и да отиде трови въздуха около себе си, като го насища с горчивина, потиснатост и унилост. В такава обстановка не вирее щастие и успех.“

Лекар и психолог, д-р Орисън Сует Марден (1848-1924) е един от най-изтъкнатите представители на философското движение „Нова мисъл“ и американското движение към успеха, превърнал философията на живота в практическа наука. За силата на нашите мисли, които пречистват или тровят атмосферата, в която живеем, назаем от книгата му „Човекът господар на мислите и чувствата си“ (Изд. „Здраве и щастие“).

(1848 ~ 1924)

Мислите се излъчват от човека и влияят върху другите

Нашите мисли не ограничават мощното си влияние само върху нашия живот. Те не са пленници на ума или на тялото ни. Пълни с влияние, те всеки миг излитат от нас, за добро или за зло. Всяка мисъл, която геният или благочестивият излъчва, променя света“, казва Емерсон. Това не трябва да се взема като нещо, написано само на книга или казано от катедрата. Нашите най-тайни, неизречени мисли влияят върху света и хората около нас.

Всеки човек има своя собствена атмосфера, пропита от неговите особености и вдъхновения и напълно определена от мислите, които направляват всичките му дела. Впечатлението, което човек прави на всекиго, с когото има контакт, съответства на мислите му. Деянието му е такова, какъвто е стремежът му.

Не само това, което казвате, но и това, което мислите за другите, определя мнението им за вас. Не се лъжете с мисълта, че те съдят за вас само по думите ви, че ви оценяват само по това, което съзнателно им показвате от себе си. Те ви виждат такива, за каквито се мислите. Те чувстват мисълта ви, знаят дали е силна или слаба, дали е чиста, възвишена и благородна или подла и низка. Те могат да отгатнат по мислите ви, мълчаливо излъчващи се от вас, какви са идеите ви и според това ви ценят. Всъщност убеждението им, основано върху получените от вас впечатления, е така силно, че едва ли можете да го промените, като ги уверявате в противното. Както Емерсон казва: ,,Колкото и да викате, не мога да ви чуя“. Мислите, които се излъчват от нас непременно ни издават. Не можем да излъчваме нищо, което да не говори за нас. Без значение е какво искаме да показваме. Хората, които ни познават, ни виждат такива, каквито сме, а не каквито искаме да се покажем.

Ние можем най-добре да преценяваме впечатлението, което правим на другите, като анализираме впечатлението, което те ни правят. Познаваме истинските си приятели по това, което мислят за нас. Знаем, че са великодушни и щедри към нас, каквито и грешки да имаме. С мислите си те постоянно нахлуват в съзнанието ни.

Колкото и да е някой мил, любезен или внимателен към нас, ако има враждебни, подли мисли, ако храни омраза, ако се преструва, инстинктът ни ще проникне през лицемерието му и докато той смята, че ни лъже, ние ще почувстваме какъв е в действителност. Колко често чуваме да се казва: „Не мога да търпя този човек, много се преструва“. А въпросният човек е полагал най-големи усилия да ни направи добро впечатление и е мислел през всичкото време, че е успял.

У дома и на работа, навсякъде в живота мислите, които се излъчват от нас, имат голямо значение. Не трябва да пестим усилията си, за да постигнем влиянието, което се излъчва от нас, да бъде винаги полезно, благородно, подкрепящо.

Какво голямо зло можем да причиним само в един ден, като хвърлим тъмна сянка върху някой светъл живот, убием жизнерадостта, разрушим надеждите, задушим стремежите му, като извършим повече зло в един ден, отколкото добро в няколко години. Бихме се ужасили, ако можехме да видим ясно несполуките в живота на някой, причинени от жестоки мисли. Тук подшушваме, там подшушваме, някъде жестока, злобна подигравка, другаде горчив присмех, невеликодушна преценка, завистлива мисъл, омраза, гняв, отмъщение, непрестанно се изливат от мнозина, за да вършат разрушителната си работа. Надеждата не може да живее там, радостта бяга от там. Детето не може да бъде щастливо, смехът заглъхва, радостните лица помръкват. Чувстваме, че животът би бил непоносим, ако трябва да живеем все така. И въздъхваме с облекчение, когато подобна личност се отдалечи от нас. Някои хора ни карат да се чувстваме лоши в тяхно присъствие. Те събуждат в нас лошота, която никога не сме знаели, че притежаваме и ни карат почти да се презираме. Съпружеският живот разкрива понякога нежелателни особености от характера, каквито нито съпругът, нито съпругата са подозирали по-рано у себе си.

Някои хора отделят от себе си някаква зловонна атмосфера, която отравя всичко, което попадне в нея. Колкото и добри и великодушни да сме се чувствали по-рано, когато такива хора ни доближат, ние се свиваме и затваряме в себе си и не сме способни на никаква отзивчивост и самостоятелност, докато се отдалечат от нас. Подобно на обезпокоени костенурки ние се затваряме колкото се може по-здраво в черупката, докато почувстваме, че сме вън от опасност. Не можем да бъдем естествени, когато сме близо до такива хора. Мъчим се да сме любезни с тях, но всичко е някак пресилено. Чувстваме се неудобно, докато си отидат. Едва тогава усещаме, че тежък товар се е смъкнал от нас и пак ставаме онова, което сме всъщност.

Други хора ни влияят като укрепващо средство или като ободрителен ветрец. Карат ни да се чувстваме възродени. Чрез присъствието си, те възбуждат мисълта, усилват способностите, развързват езика ни и събуждат поетичното у нас.

Тези различни въздействия се дължат на излъчваните от тях мисли или на начина, по който те представят себе си, а ние самите винаги оказваме същото влияние върху другите. Ние излъчваме това, което чувстваме и вярваме, случайните ни настроения и дълбоки убеждения. Това, за което мислим най-много и към което се стремим, предаваме на другите чрез всяко писмо, чрез всеки разговор, чрез държанието си и чрез живота си. Настроението е заразително и бързо се чувства или дори се възприема от този, с когото сме заедно. Ако в душата ни царува хармония и мир, ако духът ни е силен и здрав, ние ще излъчваме хармония, мир и здраве, където и да отидем.

Напротив, ако се съмняваме, ако сме обезсърчени и обезверени, ще сеем обезсърчителни мисли. Как би могъл някой, чиято мисъл е заета винаги със самоунижения и страх от несполука, да вдъхва доверие и подкрепа на другите? Ако мислите ви са низки и подли, ако таите в себе си желание за отмъщение, ако сте подозрителни и завистливи, непременно ще предадете тези мисли на околните. Ако сте себелюбиви, не можете да попречите на себелюбивите ви мисли да не излизат от вас. Всеки около вас ще почувства лошотата ви и ще съди за вас според мислите ви. Ако сте скъперник, ако сте алчен и ненаситен, не можете да се отървете от алчността си и трябва да получите заслуженото наказание. Не можете да изразявате великодушие, ако сте подъл и алчен. Ако умът ви е склонен да потиска всичко хубаво в живота, не можете да се представите друг пред хората. Стремежите и копнежите ви, било за пари или за слава, или за истинско подпомагане на другите, ще определят вида на излъчваните от вас мисли.

Тъй като мисълта ни се предава на другите такава, каквато е в момента, когато сме с тях, колко е важно да сме господари на мислите си, да ги правим чисти, ясни, добри, вместо лоши, пълни със съмнение и носещи поквара. Някои служащи стават действително безчестни, само защото са подозирани в безчестие. Тази мисъл, непрекъснато поддържана от хората, които по природа са подозрителни, се предава на подозирания, може би за пръв път хваща корени, започва да расте и дава своя плод. Просто е жестоко да подозираш някого, преди да имаш положителни доказателства за виновността му. Неговият ум е свещено място и вие нямате право да нахълтвате в него с лошите си мисли и подозрения. Би трябвало да задържате лошите си мисли, но понеже това е невъзможно, не трябва изобщо да имате такива, както не трябва да мислите за неща, които водят към грях и престъпление. Мнозина са ставали нещастни за дълги години, угнетени, обезсърчени и съсипани от неблагосклонните и лоши мисли на обкръжаващите ги.

Много хора сеят навсякъде мисли за страх, съмнение и неувереност. Тия мисли, след като са попаднали, пускат корени в умовете на хората, които иначе биха били свободни от тях и следователно биха били щастливи, самоуверени и биха пожънали успехи в живота. Бъдете уверени, че когато мислите зло някому, когато имате нездрави, разбъркани, болни и разрушителни мисли, нещо в ума ви не е в ред. Тогава трябва да си кажете: „Спри! Обърни се кръгом!“ Погледнете слънцето, решете, че ако не можете да вършите добро, няма поне да сеете отровните семена на злото и омразата.

Хранете винаги добри мисли - великодушни и пълни с обич към всички. Тогава няма да ги потискате и криете, а ще пръскате слънчева светлина и добрина, вместо горчивина и тъмнина, помощ и насърчение, вместо отчаяние. Бъдете един от тези, които винаги излъчват и пръскат навред мисли за успех, здраве и радост, подкрепа и помощ, които облекчават товара на другите, улесняват трудностите в живота, успокояват ранените, утешават отчаяните. Научете се да излъчвате радост с цялата си душа, а не половинчато. Пръскайте цялата си добрина. Проявявайте я у дома, на улицата, в трамвая, в магазина, навсякъде, както розата показва хубостта си и пръска уханията си. Когото хората разберат, че пълните с обич мисли лекуват, че са балсам за раните, че мислите за ред, красота и истина винаги подкрепят, разхубавяват и облагородяват и че противоположните им мисли носят смърт и разорение и безчестие навсякъде - тогава те ще научат истинската тайна на добрия живот.

От: „Човекът господар на мислите и чувствата си“, Орисън Сует Марден, Изд. „Здраве и щастие“, 2005 г.
* Portrait of Orison Swett Marden, Wikimedia Commons