В днешния свят веселието трае един ден, а през следващите десет дни човек боледува ♥ Хазрат Инаят ХАН

„Твърде много отчаяние или твърде много радост – всичко прекомерно трябва да се избягва.“

(1882 ~ 1927)

Тайната на здравето е в хармонията

Първото нещо, което трябва да разберем за здравето, е този принцип – болестта не е нищо друго, освен дисхармония. Тайната на здравето е в хармонията.

Разстройването на тона и нередовността на ритъма са основните причини за всяка болест. Обяснението на това разстройване е, че има определен тон, който чрез дъха вибрира в цялото тяло, във всеки канал на тялото. Този тон е индивидуален и вибрира непрекъснато във всеки човек. Когато мистиците са казали, че всеки има своя нота, не става дума за звуците на пианото, а за звука, който дъхът поддържа като несекващ тон. Ако не се грижим за себе си и допуснем да бъдем повлияни от всяка външна промяна, също като водата в морето ние ще се издигаме и спадаме, насочвани от въздушните течения. В нормалното си състояние човек притежава способността да остане непоклатим в страх, радост и тревоги, да не позволява да бъде развяван насам-натам като хартийка, а да издържа на всичко и да запази стабилност и цялостност при всяко подобно влияние.

Някой може да каже, че дори водата и камъкът са подложени на въздействие. Човекът не е нито камък, нито вода – той съдържа всичко. Той е крайният плод на сътворението и трябва да може да покаже еволюцията си в своята балансираност. Онзи, който постоянно мени настроенията си – в един момент се радва, а в следващия е подтиснат – не може да поддържа тона, който му дава равновесие и е в основата на истинското здраве. Колко малко хора знаят, че не удоволствията и веселбите водят към добро здраве! Точно обратното – в днешния свят веселието трае един ден, а през следващите десет дни човек боледува, защото подобен начин на живот не е насочен към поддържане на вътрешно равновесие. Когато човек стане чувствителен към най-малкото нещо, което се изпречи на пътя му, звученето на неговия тон се променя, превръща се в звук, непознат за тялото и това поражда болест. Твърде много отчаяние или твърде много радост – всичко прекомерно трябва да се избягва. Има натури, които винаги търсят крайностите. Те толкова силно се стремят към развлечения и веселие, че накрая се уморяват от това и изпадат в тъга и отчаяние. Точно такива хора боледуват по-често. Ако един инструмент не се поддържа настроен, ако всеки, който го вземе, свири на него както му падне, инструментът ще се развали. Тялото е инструмент, най-свещеният инструмент, който сам Бог е създал за своята божествена цел. Ако неговата настройка се поддържа и струните не се разхлабят, инструментът се превръща в средството за постигане на хармонията, заради която Бог е създал човека.

Как се поддържа настройката на този инструмент? Първо, и металните струни, и струните на червата искат пречистване. От същото имат нужда и белите дробове и вените. Това е, което им дава готовност за работа. Как трябва да ги поддържаме чисти? Чрез грижливо подбрана храна, трезвеност и правилно дишане, защото за пречистване се използват не само водата и земята. Най-доброто средство е въздухът и качеството, което той съдържа и което ние вдишваме. Ако знаем как да използваме дишането, за да поддържаме каналите в тялото чисти, значи знаем как да поддържаме доброто здраве. Така тонът, специфичната нота на всеки човек се запазва и не се нарушава. Когато човек вибрира със своя тон, който е в съответствие с индивидуалната му еволюция, той е себе си, той е настроен на височината на звука, за която е създаден, височината, на която трябва да съществува и в която се чувства нормално и удобно.

Ето че стигаме до ритъма. В пулсирането в главата и сърцето има ритъм и когато този ритъм е нарушен, възниква болест, защото това води до смущения в целия механизъм, чиято изправност зависи от поддържането на ритъма. Когато човек внезапно чуе нещо страшно, ритъмът бива нарушен, пулсирането се променя. Всеки шок, който той преживява, смущава неговия ритъм. Много често можем да забележим как, колкото и успешно да е преминала операцията, тя оставя белег, и то завинаги. Бъде ли нарушен ритъмът, е изключително трудно да върнем нормалното му състояние.

Ако ритъмът е изгубен, трябва да го върнем, прилагайки мъдрост, защото направим ли рязко усилие да го възстановим, можем да го изгубим още повече. Ако ритъмът е много забавен или пък твърде ускорен, опитът да върнем нормалната му скорост може да го разстрои, а разстройването му да доведе до нарушаване на цялостното състояние. Процесът трябва да е постепенен и мъдро извършен. Ако ритъмът е прекалено забързан, той трябва полека да бъде доведен до естественото си положение. Ако пък е прекалено забавен, постепенно трябва да бъде забързан. Това изисква търпение и сила. Когато настройваме цигулка, няма рязко да завъртим ключа, защото, първо, това е невъзможно, и второ, рискуваме да скъсаме струната. Дори най-недоловимата промяна на настройката изисква постепенно въртене на ключа. По този начин се спестяват усилия и работата е успешно извършена.

Внимателното отношение, което се приема за морална ценност, е нещо друго, но дори в действията и движенията лекотата и вниманието също са необходими. Във всяко движение, във всяка стъпка, която правим, трябва да има ритъм. Ако се огледаме, ще видим какви непохватни движения извършват хората. Цялостното им състояние не може да бъде естествено, защото ритъмът им не е правилен – затова хората боледуват отново и отново. Дори и да не бъде открита никаква болест, самият факт, че в движенията няма ритъм, означава, че състоянието е в неизправност. Редовността в навиците, действията, почивката, храненето, пиенето, седенето, ходенето и изобщо във всичко, дава на човека онзи ритъм, който е нужен и който придава завършеност на музиката на живота.

Когато ритъмът и тонът на детето са нарушени, целебното въздействие на майката, често оказано несъзнателно, е нещо, което лекарят не може да предизвика и след хиляда години. Песента, която майката запява, колкото и простичка да е, идва от дълбините на нейната същност и е наситена с лечебна сила. За един миг тя може да излекува детето. Ласките и нежното потупване му въздействат по-благотворно от което и да е лекарство. Дори и да не си дава ясна сметка, майката инстинктивно прави това, когато вътрешният ритъм на детето е нарушен, и му пее, когато тонът му е разстроен.

А що се отнася до умствената част от нашата същност, механизмът е още по-деликатен от тялото. Тук също има тон, специфичен за всеки в зависимост зависимост от неговата еволюция. Човек се чувства в добро здраве, когато вибрира собственият му тон. Но ако специфичната му височина е променена, той се чувства некомфортно и това усещане може да доведе до болест. Всеки израз на страст, радост, гняв, страх, който нарушава непрекъснатостта на този тон, въздейства на здравето. Зад мисълта има чувство и чувството е това, което поддържа тона. Мисълта е на повърхността. За да поддържат непрекъснатостта на тона, мистиците прилагат специални практики.

В древността, вместо използвания днес орган, е имало традиция четири-пет човека да поддържат един тон със затворена уста. Останах силно впечатлен, когато след завръщането си от Индия го чух отново в една руска църква. Биенето на камбаната, практикувано в църквите както едно време, така и днес, няма за цел единствено да привика хората на служба. Тайното послание е да ги настрои на техния специфичен тон, да им напомни: „В теб непрекъснато вибрира тон, настрой се към него!” Ако това настройване не е направено, слабостта остава, дори след като болестта е преминала. Външното лекарство не лекува, ако човек не е излекуван ментално. Ако духът му не е излекуван, следата от болестта остава и ритъмът на ума е нарушен.

Когато умът на един човек е възприел по-бърза или по-бавна от неговата естествена скорост, или скача от мисъл на мисъл, движейки се с десетки мисли в минута, независимо колко е интелектуален, този човек не може да бъде нормален. Или пък, ако е обсебен от една-единствена мисъл, вместо да върви напред, той остава вкопчен в депресията си, в страховете и разочарованията и това ще го разболее. Нарушаването на ритъма на ума е това, което причинява умствено разстройство.

С това не искам да кажа, че ритъмът на ума на един човек трябва да е като този на друг. Не, всеки има свой специфичен ритъм. Веднъж мой ученик, въпреки че с удоволствие ме придружаваше в разходката ми, се почувства много дискомфортно, тъй като не можеше да ходи бавно като мен. И понеже е откровен и непринуден, го сподели с мен. Отговорих му: „Разходката е превъзходна.”

Причината беше, че неговият ритъм беше различен и всеки друг ритъм му създаваше неприятно усещане. За да се чувства добре, той трябваше постоянно да препуска насам-натам. Така че човек може да усети кое го кара да се чувства удобно и кое – не, във всичко, което прави. Ако не го усеща, значи не обръща внимание на своята същност. Мъдростта е в разбирането на себе си. Ако умеем да поддържаме естествения ритъм на ума, това е достатъчно, за да сме здрави.

Избрано от: „Лечението. Ментално пречистване и светът на ума“, Хазрат Инаят Хан, ИК „Шамбала“, 2012 г.
Изображения: bg.wikipedia.org, sufimovement.ru

2924 Преглеждания