Мирогледът на хората наподобява поведението на раковата клетка ♥ Д-р Валерий СИНЕЛНИКОВ

„Хората са се отучили да раздават топлината на своето сърце. Те са се затворили и са насочили вниманието си единствено върху себе си и собствените си желания. Забравили са за своето основно предназначение - предали са мечтата си.“

Вашата заветна мечта, целта и смисълът на вашия живот

На своите сеанси, семинари и занятия в Школата за здраве често питам хората:

„Каква е заветната ви мечта?”, „За какво или за кого живеете?”, „За какво ви е здравето?”, „Изобщо, защо сте се появили на този свят?” Тези въпроси поставят много от хората в задънена улица. Става въпрос за възрастни хора, повечето от които са живели над петдесет години, а не знаят как да отговорят. А е трябвало да си зададем този въпрос много отдавна, вероятно, когато сме били на 15 или 17 години. За какво сме живели всичките тези години? И най-важното - за кого?

Когато задавам този въпрос на децата в училище, особено в долните класове, виждам пред себе си гора от вдигнати ръце. Практически всеки знае какво иска да постигне в живота. Тогава, какво се е случило с нас, възрастните? Може би точно затова хората боледуват, мъчат се, избиват се, защото забравят за най-главното си предназначение.

Зъбното колело в часовника е необходимо, за да може целият механизъм да работи нормално. Ако зъбното колело или някое винтче престанат да изпълняват своите функции, часовникарят ги заменя с нови. За какво живее клетката в организма? Каква е нейната задача? Какво обединява всички клетки? Главната цел е животът на целия организъм. Ако клетката се справя със своята задача, организмът й дава всичко необходимо, за да живее и процъфтява. Човекът също е клетка в цялостния организъм на Вселената. И главното му предназначение е да се грижи за целия организъм, за да може той да живее и да се развива. Човек живее на този свят преди всичко заради Вселената. За благото на Земята, хората и Природата. И трябва да мисли за себе си и да се усъвършенства, точно за да може да даде колкото се може повече на заобикалящите го хора. Човек може да бъде здрав и щастлив, само когато живее сред същите здрави и щастливи хора.

Точно затова заболяванията на сърдечносъдовата система и ракът са на първо място. Хората са се отучили да раздават топлината на своето сърце. Те са се затворили в себе си и са насочили вниманието си единствено върху себе си и собствените си желания. Мирогледът им наподобява поведението на раковата клетка. Хората са забравили за своето основно предназначение. Предали са мечтата си. И това, според мен, е най-страшното! Вашите Намерения ще се осъществяват бързо и лесно само тогава, когато ви приближават към заветната мечта. 

Запомнете: вашият път трябва да ви носи радост. Помислете си кое е нещото, което вършите най-добре и най-ефективно. С какво можете да бъдете максимално полезни на хората, на родината си, на планетата Земя?! В коя сфера на живота ще се радвате на резултатите от собствения ви труд заедно със заобикалящите ви хора? Започнете да правите това. Точно това е вашият път, вашата съдба. Съществува поговорката: „Страхувай се от изпълнението на твоите желания.“ А на Изток казват: „Ако искаш да получиш нещо, най-напред се откажи от желанията си.“

Основното предназначение на човека е да твори и да се учи. Ние се появяваме на този свят заради творчеството. Всеки трябва да има заветна мечта. Точно тя ще ви дава сили да живеете. Не страхът за биологичното ви оцеляване, а страстта да осъществите мечтата си. Убедих се, че всички здравословни и лични проблеми на хората възникват точно тогава, когато те спират развитието си. Проблемът сякаш подсказва, че човекът е „затънал“ и трябва да продължи да се развива.

А какво да се прави, когато човек не знае каква е неговата мечта?

Често ми се налага да чувам от своите пациенти: „Докторе, вече е късно да мечтая.“ „Не мога да го осъществя. Нереално е.“ ,Аз нямам цел в живота. Не знам защо живея.“ „Забравих за какво съм мечтал. Предадох мечтите си.“ Спомнете си за какво сте мечтали в детските и юношеските си години.

Помислете си с какво бихте се заели, ако имахте всичко необходимо в живота си?

Много хора се отказват от мечтите си заради страха и съмненията и започват да се занимават с нещо, което не им е интересно, но им дава възможност да оцелеят. Тоест, тези хора работят заради парите. А това е задънена улица.

Занимавайте се с нещо любимо, което ще носи радост на вас и на заобикалящите ви хора. Работете от душа и за душата си. Никога не предавайте мечтите си! Живейте с тях. Всички сили на Вселената ще ви помагат да ги осъществите.

Още едно много важно напътствие! Приемете това, което имате в момента. Приемете го с благодарност. Научете се да се задоволявате с онова, което имате. В това се крие дълбок смисъл. Например, имате работа, но тя не ви харесва: лоши взаимоотношения с началството или колегите, или ниска заплата, или не можете да реализирате творческите си способности. 

Какво да направите? Най-напред си създайте ясно позитивно намерение и начини за неговото осъществяване. И започнете да действате. При това действията трябва да бъдат както вътрешни (избавяне от негативните емоции, работа с мислите и убежденията), така и външни (преглед на обявите, среща с необходимите хора и т.н.).

Второ. Приемете с благодарност работата, която имате в момента. Ако не направите това, на подсъзнателно ниво ще остане негативно отношение към работата. Защото там се запазва старият негативен „запис“: „Получавам малка заплата" или „Не харесвам работата си“. Тези мисли ще ви пречат да получите желаната работа. За да ги „изтриете“, трябва да промените отношението си към работата, която имате сега. Обикнете тази работа и колегите си. Ходете с радост на работа. Това безспорно ще ви доближи до желаната цел и ще разберете, че е изгодно да бъдеш открит и добър.

Човек не може да се откаже от своите желания. Но може да не се вкопчва в тях. Точно затова, когато се откажете от суетното желание да придобиете нещо, това нещо веднага навлиза в живота ви, стига да ви е наистина необходимо. Това „действа“ и поради това, че чрез отказа си от своите суетни и неспокойни желания, вие приемате жизнената ситуация, в която се намирате в момента.

Важна е не само и не толкова целта, колкото самият процес на нейното достигане. Целта оправдава средствата, само ако сте сигурни, че нейното достигане ще помогне на вас и на заобикалящите ви хора да станете по-добри.

„Тогава за какво е цялата тази магия за създаване на Намерение?“ - ще попитате вие.

Ще ви обясня. Думата „живот“ означава „процес“. Животът в нашия свят е непрекъснат процес на осъществяване на нашите Намерения: съзнателни и подсъзнателни. А за да може този процес да ни носи радост, ние трябва да имаме ясна представа за резултатите, към които се стремим. За останалото се доверете на Бога и на вашето подсъзнание. И запомнете, че вашите съзнателни желания трябва да съответстват на подсъзнателните ви Намерения.

Също толкова важно е да умеете правилно да формулирате своите Намерения - така се изработва ясната позиция на нашето съзнание. Важен е и самият процес на реализация на нашето Намерение. С това вече се занимава подсъзнателният разум. Постановката на целите е просто игра. Тя е необходима, за да предизвика у вас движение. Движение на мислите и емоциите.

Какво ще стане, ако разклатите чаша с вода, на дъното на която има утайка? Правилно, мътилката ще изплува на повърхността. Ето тук внимавайте! Различните чувства, емоции и мисли „ще изплуват на повърхността“ под формата на някакви събития, препятствия на вашия път. Използвайте всичко това, за да се самоусъвършенствате, за да направите извора на вашата душа кристално чист. Крайният резултат от всичко това е постигането на хармония и цялост. Ако онова, към което се стремите, и онова, което правите, ви помагат да станете по-добри и по-чисти, носи радост на вас и на заобикалящите ви хора, значи сте поели в правилната посока.

- Докторе - разказа ми един мой пациент, - цял живот съм се бъхтил, работих до припадък, за да осигуря семейството си, да дам образование на децата си. А какво получавам на шестдесет години? Болести, старост, малка пенсия. И в живота ми няма радост. Можете ли да ми обясните защо се получи така?

- Станало е така, преди всичко защото сте забравили за самия себе си.

- Да, това е така - съгласи се мъжът, - на практика не мислех за себе си. Само за семейството и работата.

- Забравили сте, че имате свои цели, мечти, интереси. Спомням си едно детско филмче - продължих аз. - В него Настрадин Ходжа искаше да накара магарето си да върви, но то не искаше да се помръдне от мястото си. Тогава собственикът завърза за една пръчка морков и го размаха пред муцуната на магарето. Магарето побягна след моркова. Собственикът постигна целта си.

- Докторе, нима искате да кажете, че ние сме като магарето?

- Това обижда ли ви?

- Малко.

- В живота си - продължих аз, - ние приличаме едновременно и на магарето, и на неговия собственик. Поставяме пред себе си някакви цели (независимо дали са материални, или духовни) и се опитваме да ги постигнем. И ако виждаме пред себе си само желания морков, преставаме да забелязваме заобикалящия ни свят. А всеки от нас има шанса да спре. Ако магарето прецени, че морковът е недостижим, ще спре и ще намери под краката си и трева, и вода. Често в преследването на целта забравяме за самия живот. Не трябва да зацикляме на целта, а трябва да се наслаждаваме на самия процес на живота.

- Тогава да не тичаме след моркова?

- Какво говорите! Задължително трябва да имаме цел, защото без цел няма движение. А без движение не съществува и самият живот. Но се огледайте около себе си, погледнете нагоре, погледнете в краката си. Животът съществува, следователно има движение, има и цел. Цялата прелест на живота е в движението.

Когато се стремиш към някаква цел, създаваш прегради, а когато ги преодолееш, набираш сила и получаваш радост от преодоляването им, от победата. Значи, израстваш!

И още един много важен момент! За създаването и реализацията на Намерението трябва да бъдете в особено състояние на душата и тялото. Това състояние е позицията на господар на собствения си живот. Абсолютно безполезно е да говорите за някакво Намерение, ако се чувствате жертва. Трябва да се чувствате като вълшебник, като творец. За това как да достигнете стъпка по стъпка до това състояние, ще стане дума в следващите ми книги.

За да постигате целите си, да осъществявате намеренията си, ви е нужна и сила. Тук става дума не само и не толкова за физическа сила. Необходима е вътрешна енергия от особено фино ниво, която можем да получим не само от храната, водата, въздуха, но и от общуването с хората, с природата, със звездите.

Придобиването на лична сила е свързано с постоянната работа върху себе си. Това е избавянето от всички страхове, от комплекса за малоценност, от чувството за вина. И преди всичко, поемането на отговорността за своя живот, за своя свят.

Да поемеш отговорността за своя живот означава изцяло да се откажеш от обвиненията по отношение на себе си и заобикалящите те хора, да се освободиш от жалостта и съжалението, от критиката, от осъждането и ненавистта. Ако поемете отговорността, започвате да живеете пълноценен живот, изпълнен със сила. Вие преставате да играете ролята на палач или жертва. Превръщате се в господар на живота си. И вече никой не може да ви накара да страдате, никакви уроки няма да ви въздействат. Вие сами ще изграждате събитията в живота си така, както искате. Вие ще създавате особена атмосфера около себе си, която ще помогне на заобикалящите ви хора да се променят.

Избрано от: „Силата на намеренията“, Д-р Валерий Синелников, изд. „СофтПрес“, 2008 г.
Снимка: self.wikireading.ru

9461 Преглеждания