„Самочувствието е степента на уважение, което изпитваме към самите себе си. Начинът, по който оценяваме сами себе си, независимо от това какво казват другите за нас.“
Никой друг не може да повиши самочувствието ви
През 80-те години един изтъкнат член на калифорнийския щатски съвет заяви, че коренът на всички социални проблеми е в това, че хората нямат особено високо мнение за себе си, като по този начин зародилото се малко по-рано движение „За самочувствие“ получи официално признание. Към него първи се присъединиха преподавателите от всички нива и сфери на обучение, после родителите и хората от социалните служби. С течение на времето движението „За самочувствие “ обхвана дори бизнес средите. Отвсякъде като гъби започнаха да никнат експерти по въпросите на самочувствието и себеуважението. Всеки от тях предлагаше някаква своя програма и нов начин, чрез които да започнем да имаме по-добро мнение за себе си. Постепенно голяма част от движението се изроди в пълна глупост. Наред с всичко останало, което бях прочел и чул, беше и това, че мога да си повиша самочувствието и себеуважението, като си пращам въздушна целувка всеки път, когато минавам покрай огледало; или като си повтарям непрекъснато мантрата „Аз съм специален“; като нося на ревера си значка с надпис „Аз съм способен и достоен за обич“; като си осигурявам по дванадесет прегръдки дневно; като бъда „остойностяван“ и „овластяван“ от други хора; като си променям често-често прическата; като запиша всичките си проблеми на лист хартия и после го накъсам и хвърля в кошчето за боклук или пък го изгоря; или пък като вложа две хиляди долара в съботно-неделен семинар по „възстановяване на вътрешната същност“. Пълна шизофрения.
Някои от тези глупости продължиха и през деветдесетте години, но като цяло движението „За самочувствие“ поизгуби от лустрото си. По това време хората се бяха преориентирали по-скоро към правенето на пари. Вече именно това помагаше на твърде голяма част от хората да имат по-високо мнение за себе си - притежаването на повече предмети. Изключително популярен през това десетилетие беше следният стикер по колите: „Който има най-много играчки, когато умре, той е победител“. Твърде много хора започнаха да бъркат доброто самочувствие с чиста проба егоизъм. Може би защото толкова много спецове по маркетинг и реклама ни внушаваха отвсякъде, че трябва да си угаждаме с разни неща, защото го заслужаваме.
Не бих искал да оставате с впечатлението, че съм против доброто самочувствие. Защото това не е така. В действителност аз съм категорично за необходимостта от повишаване на самочувствието. Но съм против начина, по който се изроди движението. То започна с добри намерения, но твърде скоро излезе извън релсите - далеч, далеч извън релсите. Имаше твърде много хора, които не разбираха какво представлява самочувствието и къде е неговият извор, и твърде много други хора, които се хвърлиха неистово да правят големи пари от това объркване - всичко това не само разстрои движението, но и го превърна в истинско посмешище. По това време на твърде много млади хора им се набиваше в главите, че всичко, което правят, е хубаво и добро - независимо дали това действително е така. Учители из цялата страна играеха с учениците си игри с мотото „Почувствай се добре“, с надеждата, че по този начин ще им помогнат да повишат самочувствието си. В действителност обаче единственото, което постигаха, бе да насадят в децата фалшиви очаквания по отношение на реалността.
~ Фалшиво и реално самочувствие
По време на една конференция по въпросите на самочувствието, сред основните лектори беше и Бил Хониг - високоуважаваният ръководител на калифорнийската служба за обществени поръчки. Той нe се впусна в стандартното „надъхващо“ слово от рода на „Вие можете да накарате учениците си да имат по-добро мнение за себе си като човешки същества“. Вместо това Хониг сподели откровено пред хилядите присъстващи преподаватели своята тревога и опасения относно самочувствието и мястото на тази тема в нашите училища. Подчерта, че е изцяло за това, че трябва да помагаме на учениците да повишават самочувствието си, но че го тревожи въпросът за „фалшивото самочувствие“. Хоник каза: „Цял ден в училище може да повтаряте на едно дете колко е прекрасно и как чудесно се справя - без значение дали наистина е така или не - което несъмнено ще го накара да се почувства добре и ще повиши самочувствието му. После обаче то ще излезе от училище на улицата, в реалния свят, с очакването, че и там също ще му се умиляват и ще го галят с перце по главата, независимо какво прави. И тьй като нещата в реалния свят изобщо не стоят така, действителността ще го съкруши.“ Хониг отбеляза, че най-добрият начин да сe помогне на учениците да повишат самочувствието си е, като им сe предоставят необходимите методи и умения, които да използват, за да подобрят живота си.
Най-сетне някой да каже истината по въпроса! Когато Хониг завърши изказването си, ми се прииска да изтичам на подиума и да го прегърна с благодарност. Е, успях да се въздържа все пак и просто му стиснах ръката. Имах възможност да поговоря малко с него. Казах му, че споделям тревогите и опасенията му, и споделих колко се радвам, че именно човек с неговия ранг ги е изказал, защото това ми вдъхва надежда, че хората най-сетне ще се замислят за истинската същност на самочувствието. Хониг отвърна: „Ще ми се повече от всички тези така добронамерени учители да разберат, че доброто самочувствие ще дойде от само себе си, стига да помогнем на учениците си да усвоят уменията и начина на мислене, които са им необходими за постигането на успех.“
И така, какво е реалното самочувствие? От всички определения, които съм срещал, мисля, че най-точно е това на Дениз Уейтли, ето защо и го поставих като мото в началото на тази глава. Особено ми допада изразът „притаено дълбоко в нас“. Защото именно там е изворът на самочувствието - дълбоко в нас. Това не е нещо, което друг човек може да ни даде. Самочувствието е онова най-искрено мнение, което имаме за самите себе си. Ако е реално, то извира отвътре, от съкровената ни същност. Всъщност това е закодирано дори в смисъла на думата „уважение“ - висока оценка на нечия стойност, високо мнение, искрено уважение.
Самочувствието е степента на уважение, което изпитваме към самите себе си. Начинът, по който оценяваме сами себе си, независимо от това какво казват другите за нас. А това как оценяваме сами себе си е тясно свързано с развитието на характера ни и с оформянето на начина ни на мислене. В продължение на две години група калифорнийски психолози, посветили усилията си на проучване на самочувствието, провеждат обширно изследване на тази тема. След анализ на резултатите, те стигат до следното заключение: човек може да има добро мнение и уважение към самия себе си единствено когато постъпките и изявите му са позитивни, и то благодарение на собствените му усилия. Развитието на характера и оформянето на начина на мислене е едновременно и личен избор, и лична отговорност. В това отношение другите хора могат да ни помагат или да ни пречат, но това как ще се развием като личности зависи единствено от нас самите. А характерът и начинът ни на мислене определят и нивото на нашето самочувствие. Тоест, това са си изцяло наши, вътрешни работи.
~ От зависимост към независимост
И все пак, в живота ни има известен период, когато и представата, която имаме за себе си, и нашето самочувствие се определят от други хора. Животът на бебетата и малките деца е доминиран от възрастни хора и от други, по-големи деца. В този период от живота си ние гледаме на себе си през техните очи, а посланията, които получаваме от тях, определят представата ни за самите себе си. Добри послания - добра представа. Лоши послания - лоша представа. Същественото в случая е, че когато сме на тази крехка възраст, ние обикновено откликваме на посланията, които чуваме най-често. По този начин оформяме собствената си представа за себе си, а съобразно нея и чувствата, които изпитваме по отношение на самите себе си. Така обикновено ставаме онова, което са ни казали, че сме.
Но едно от най-важните неща, които трябва да бъдат разбрани във връзка със самочувствието е, че когато поотраснем, трябва да се научим да мислим самостоятелно. Трябва да осъзнаем, че имаме личен избор по отношение на това как да откликваме на посланията на другите хора. Елинор Рузвелт казва: „Никой не може да те накара да се почувстваш по-нисше същество без твоето съгласие.“ Логичното продължение на тази мисъл е, че никой не може да те накара да се почувстваш каквото и да било без твоето съгласие.
От значение е единствено това, които ние самите вярваме по отношение на себе си. Независимо дали в детска възраст отношението на околните към нас е било добро или лошо, когато пораснем, трябва да поемем отговорността за собственото си самочувствие. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че другите хора нямат никакво значение по отношение на чувствата ни. Всички ние изпитваме потребност от време на време да ни се казва, че ни обичат, ценят и уважават. Изпитваме потребност и от прегръдки, естествено. Не само ни е необходимо, но е и невероятно приятно, да бъдем утвърждавани от другите. Но е нереално и глупаво да седнем и да чакаме някой да ни ръкопляска, за да можем да се почувстваме добре. Наложително е сами да правим неща, които да ни карат да се чувстваме добре по отношение на самите нас, независимо дали това ще ни донесе някаква форма на похвала от страна на околните. А когато похвалата все пак дойде, тя ще потвърди това, което и без друго вече чувстваме. Ще бъде просто една великолепна добавка. Другите хора могат да направят куп неща, с които да ни накарат да се почувстваме добре. Но в крайна сметка това как се чувстваме е пряк резултат от онова, което ние самите правим и мислим. Реалното самочувствие е уважението, което изпитваме към себе си и което трябва да заслужим пред нас самите.
~ Градивните елементи на самочувствието
Дълги години наред аз самият имах изключително ниско самочувствие, въпреки че работех упорито и имах доста успехи както в преподавателската си дейност, така и в някои други сфери на живота си. Не се харесвах, не уважавах сам себе си и не можех да си обясня защо е така. Беше ми ясно само, че упоритият труд и успешната кариера не са достатъчни, за да си повиша самочувствието. Разбирах, че ми липсват някои негови съществени градивни елементи. Не се чувствах удобно и добре по отношение на самия себе си, защото не бях открил правилната комбинация на съставките на самочувствието. Доброто самочувствие наподобява ключалка с цифрова комбинация - не можеш да я отключиш, докато не узнаеш всички цифри.
С течение на времето успях да открия липсващите елементи и самочувствието ми се повиши чувствително. Беше невероятно най-сетне да харесвам и да уважавам себе си! Предполагам, че съм от „учениците“, които схващат по-бавно, защото това ми отне твърде дълго време. Но по-добре късно, отколкото никога. Някои хора цял живот не откриват правилната комбинация. Именно въпросът за самочувствието ми даде и някои от причините за написването на тази книга: (1) искам да помогна и на други хора да открият правилната комбинация за „отключването“ на самочувствието, с надеждата да го направят по-рано, отколкото аз самият; (2) смятам, че нашето егоцентрично общество ни залива с погрешни послания; (3) мисля, че трябва да се научим да правим разлика между преклонението пред себе си и уважението към себе си; и (4) вярвам, че всички ние имаме невероятен потенциал за постигане на истински успех в живота и на заслужено високо самочувствие като стойностни човешки същества и добри хора.
Всъщност градивните елементи на самочувствието са съвсем простички. Затрудненията и проблемите са породени от това, че в тази област се намесиха твърде много „експерти по самочувствието“ с различни идеи, намерения и програми, чиито послания направиха нещата да изглеждат далеч по-сложни, отколкото действително са. Първото, което трябва да разберете, е, че доброто самочувствие не е нещо, което може да си купите. Не можем да се поогледаме наоколо, да го потърсим и да го открием като изгубена вещ. И както вече казах, невъзможно е да го получим от друг човек. Реалното самочувствие е „страничен продукт“. Добрите чувства и уважението към самите нас са естествен резултат от собственото ни правилно поведение и правилен начин на мислене. Независимо какво ни „продават“ „експертите по себеуважение“, самочувствието е част от един естествен процес на вътрешно развитие на личността. Ако бъдете постоянни в следните четири области на живота, никога няма да ви се налага да страдате от ниско самочувствие. Доброто самочувствие ще ви съпътства цял живот.
Бъдете благородни. Невъзможно е да се чувстваме добре, ако сме зли, егоисти и безчувствени хора. Начинът, по който се отнасяме към другите, има ефект на огледало - отражението неизменно се връща към нас. Колкото по-добре се отнасяме към другите, толкова по-добри чувства изпитваме към самите себе си. Колкото повече насърчаваме и утвърждаваме другите, толкова по-успешно се развиваме като истински човешки същества и добри хора, които заслужават обич и уважение. Помнете: Добрите хора градят живота си въз основа на взаимното уважение.
Бъдете почтени. Все още е писано твърде малко за взаимовръзката между почтеността и самочувствието. Но аз съм дълбоко убеден, че почтеността е съществен и задължителен градивен елемент на доброто самочувствие. Може да изкарате абсолютно всеки съществуващ курс по повишаване на самочувствието, но ако сте непочтени като човешки същества, вие просто нямате право на себеуважение - и ви гарантирам, че никога няма да имате добро самочувствие. Почтеността е крайъгълният камък на доброто самочувствие. Ако сте почтени, винаги ще бъдете уважавани - и от другите хора, и от самите себе си. Помнете: Почтеността винаги е най-добрата политика.
Бъдете продуктивни. Един от „седемте смъртни гряха“, формулирани през Средновековието, е ленивостта, тоест мързелът. Синовете ми имаха навика да наричат онези хора, които седят и нищо не правят, „мързели“. Доста грозна дума. Е, едва ли можеш да изпитваш добри чувства към себе си, когато си „мързел“. Продуктивното живеене - да се учиш, да си поставяш благородни цели и да ги постигаш, да се развиваш като личност - това е, което гради добро самочувствие. Помнете: Няма заместител на упорития труд.
Настройте се позитивно. Невъзможно е да се чувстваме добре, когато главата ни е задръстена от негативни мисли. Ако се отнасяме към другите с уважение, ако сме почтени и работим усилено, за да направим нещо добро в живота си, то трябва да се научим да отчитаме тези наши положителни страни и да насърчим сами себе си с позитивна мисъл. Доброто самочувствие е здравословно. Помнете: Начинът на мислене е личен избор - най-важният.
Самочувствието е репутацията, която имаме пред самите себе си.
От: „20 златни правила. Великите уроци на живота. Магията на успеха“, Хал Ърбън, изд. „Кръгозор“, 2003 г.
Снимка: halurban.com
