"...А паша я пита, пита и разпитва
Райна Поп Гьоргьова:
- Кой уши байряка, кой му тури знака -
'Смърт или свобода'?
- Аз ще да ти кажа, - Райна отговаря
на пашата,
- Аз уших байряка, аз му турих знака -
'Смърт или свобода'..."
(Народна песен)
"Това момиченце е наша дъщеря, нарича се Райна и се роди на 18 януари 1856г. в Панагюрище. Майка й се нарича Нона. На седмата й година я дадохме на учение при калугерката в нашия град Елисавета. Момиченцето показа голяма дарба в науката, започна да чете и стигна по-възрастните си другари" - пише свещеник Георги Футеков, когато води дъщеря си да я запише в девически пансион. Там тя се изучила на шев и кройка, а по-късно завършила и Търновската гимназия с отличие. Но славата й на изкусна бродирачка достигнала до Георги Бенковски. Когато я извикал на тайното събрание и й наредил да извеза знамето, Райна навела глава: "Не съм питала татко". "Ще те затворя тук и ако не го ушиеш, ще те убия", отвърнал воеводата и развил пред нея бохчата с плата и шевиците.
В навечерието на честванията на 139 години от избухването на Априлското въстание, си спомняме за Райна Попгеоргиева Футекова, Княгинята на българския народ. Знамето, ушито от нейните ръце се превръща в свят символ - "Свобода или смърт" - няма място за друг избор. Знамето на въстанието, на бунта, на решимостта за извоюване на свободата, на готовността за саможертва.
Родена в семейството на свещеник, Райна получава добро образование. Тя е сред основателките на женското дружество "Надежда" и девическото "Китка", в които девойките и жените се възпитават в любов към българските традиции.
Март 1876 година, ще промени живота на панагюрката завинаги. Трескавата подготовка на Априлското въстание е в разгара си, когато тя получава възложение от Георги Бенковски – да ушие и извеза Главното въстаническо знаме. Почти месец отнема на Райна и нейните помощнички Цвета Зографска, Мария Нейчева и Милка Узунова, да сътворят байряка.
На 22-ри април, знамето е тържествено осветено. И сам Бенковски настоява, то да премине през града, носено от жената, дето го е ушила. Райна пише: "На втория ден от свободата знамето беше довършено. Аз трябваше да го взема в ръцете си, да препаша сабя, да грабна револвер и да премина през целия град, като възвестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е смъкнато завинаги. Това беше най-тържествения ден от нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целия път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете "Ура!" и "Да живее!" нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта".
Опиянението от въстанието е кратко. След като потегля с Хвърковатата чета към Копривщица, Бенковски заявява: "Аз забих ръждясалия 500-годишен нож в сърцето на тирана. Нека Европа заповяда". Погромът на революцията се развихря дни по-късно. Бащата на Райна е убит пред очите й. 20-годишната Княгиня е измъчвана и насилвана от турците. Арестувана и пратена в Пазарджик, а после в затвора в Пловдив. Следователи и съдии, чули, че народът я нарича Райна Княгиня, се смеят и питат: "Ти българска царица ли си, защо уши знамето?".
Райна отговаря: "Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше".
Американският журналист Джанюариъс Макгахан, пратеник на английския вестник "Дейли нюз", описва героизмът на Райна Попгеоргиева в един от най-вълнуващите си репортажи за Априлското въстание - "Панагюрище: Със знаме всичко е възможно" /10 август 1876 г./. Американският консул Скайлер и руският княз Церетелев я спасяват от бесилото. Найден Геров, който по това време е вицеконсул на Русия в Пловдив, я изпраща с фалшив паспорт за Цариград, а оттам я прехвърля в Москва. Там Райна учи 3 години медицина и става първата дипломирана акушерка в България. След Освободителната война, тя се завръща в България, а през 1882 г. се омъжва за панагюрския кмет Васил Дипчев - бивш учител и въстаник от Брацигово. В семейството се раждат петима синове - Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Животът на Княгинята не следва утъпканите пътеки и е низ от съдбовни изпитания – на 42 години Райна остава вдовица с четири деца /най-малкия й син се прострелва нелепо при игра/. Болна от костна туберколоза, тя продължава да работи до края на дните си - отхвърля поканата на Фердинанд да се настани в двореца му, и работи като акушерка в най-бедните столични квартали.
По време на Руско-турската война, святото знаме на свободата ушито от нея, изгаря в хасковския конак. По случай първото официално честване на Априлското въстание през 1901г., Райна Княгиня отново извезва Главното въстаническо знаме. То се пази в родната й къща-музей в Панагюрище.
Нека помним подвига на всички български светини. Поклон!
Снимки: wikipedia.org
