За празника Свети Валентин, историята ни вдъхнови да разкажем отново някои велики любови от минали времена. Във време на "скоростни" Интернет запознанства и сложни междуличностни отношения, нека погледнем назад във времето и да си припомним 10 романтични истории за двойки, които са знаели какво е любов и не са страхували да я покажат.
Марк Антоний и Клеопатра
Истинската любовна история на Антоний и Клеопатра е един от най-запомнящите се и интригуващи на всички времена. Връзката между Антоний и Клеопатра е била един от онези важни моменти в историята, които са можели да променят света.
Ако Антоний бе успял да спечели контрол над Рим заедно с Клеопатра, това би довело до значителна политическа промяна, и вероятно света в които живеем днес, нямаше да бъде същия. Любовта между тези две могъщи личности завършва трагично. По време на битката в Александрия, Антоний получава фалшива новина за смъртта на Клеопатра и пада върху меча си. Когато Клеопатра научава новината за смъртта на Антоний и тя отнема собствения си живот.
Абелар и Елоиз
Любовните писма между Абелар и Елоиз са истинско свидетелство на любовта. Около 1100 г., Питър Абелар заминава за Париж, за да учи в училището на Notre Dame. След като печели репутацията на изключителен философ, будната и млада Елоиз, племенница на нотрдамския каноник Фюлбер, става ученичка на двайсет години по-възрастният от нея Абелар.
Двамата се влюбват, тя зачева дете и по-късно тайно се женят. Чичото на Елоиз обаче скоро разкрил връзката им и не се поколебал да ги раздели, дори наредил на слугите си да кастрират Абелар. Това се случило след като той бил нападнат в дома си в Париж, докато спял. За своята безопасност Елоиз избягала в манастир. Въпреки раздялата им през следващите двайсет години любовта им продължала да живее в писмата, които двамата си пишели.
Шестстотин години по-късно Жозефина Бонапарт била толкова трогната от историята им, че заповядала тленните останки на двамата да бъдат пренеси в обща гробница в Пер Лашез, където влюбени от цял свят всяка година идват да се поклонят пред вечната любов на Елоиз и Абелар.
Данте Агилери и Беатрис
Историята на Данте и Беатрис разказва за великата им и несподелена любов. Може би една от най-известните музи на всички времена Беатрис Портинари, е вдъхновение за създаването на великото дело на Данте, The Divine Comedy. Беатрис и Данте се срещат като деца в нейния дом във Флоренция и той се влюбва в нея от пръв поглед . При втората среща между тях, девет години по-късно, той композира Vita Nuova, едно от най-съвършените любовни стихотворения, писани някога. Беатрис е омъжена за друг мъж. Данте също по това време е бил вече женен. През 13 век във Флоренция уговорените бракове са били нещо нормално, особено сред висшето обществото, към което и двамата принадлежали. Беатрис умира на 24 годишна възраст и след като чул тази новина, Данте започва да пише "Божествена комедия". Въпреки, че това е платонична любов, но тя е и много романтична. Историята на Данте и Беатрис е наистина вдъхновяваща.
Шах Джахан и Мумтаз Махал
През 1612 година Арджуманд Бано се омъжва за 15 годишния принц, Кхуррам. След като заема императорският престол той е преименуван на Шах Джахан, което означава владетел на света, а тя получава новото име Мумтаз Махал, възвишената в двореца. Тя му ражда 14 деца и става любимата му съпруга. Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. През 1631, на 39 години, по време на раждане, тя умира. Дълбоко съкрушен от смъртта на съпругата си, императорът решава да увековечи Мумтаз Махал с построяването на неповторима мраморна гробница, която нарича Тадж Махал. 20 000 души започват да работят върху изграждането й и 21 години по-късно Тадж Махал бил завършен. Свален от сина си, Шах Джахан бил затворен в Червената крепост на Агра, в непосредствена близост до гробницата, а след като умира е погребан в при своята любима в Тадж Махал.
Тази история е олицетворение на истинската и безгранична любов.
Наполеон и Жозефин
Тази истинска и много вълнуваща история е за най-могъщият човек в света и жената, завладяла сърцето му. Гениалният генерал Наполеон Бонапарт се влюбва в по-възрастната от него и майка на две деца, Жозефин дьо Боарне. Неочакваната любов разваля годежа му с Дезире Клери, бъдещата кралица на Швеция. Когато Наполеон става император през 1804 г., Жозефин получава титлата на императрица. Въпреки случаите на изневери от страна на Жозефин, 5 години след началото на брака им, причината за техния развод е липсата на наследник, с какъвто тя не успява да го дари. Тяхното взаимно уважение и любов продължават и след раздялата им. След смъртта на Жозефин, армията на Наполеон започва да търпи поражения и една от най-могъщите империи в историята започва да се разпада.
Кралица Виктория и принц Алберт
Тази любовна история е за английска кралска особа, която оплаква смъртта на съпруга си в продължение на 40 години. Виктория се възкачва на трона на Англия през 1837г. след смъртта на чичо си, крал Уилям IV. През 1840г., тя се омъжва за първия си братовчед, принц Алберт. Двойката има 9 деца. Алберт става неин политически съветник, особено в областта на дипломацията. Когато той умира през 1861г., Виктория е съкрушена. Тя не се появява в обществото в продължение на три години, а в знак на траур към любимия си принц, кралица Виктория е облечена в черно до смъртта си през 1901 година.
Елизабет и Робърт Браунинг
Родена през 1806г. в Англия, Елизабет Барет живее в богатство и в добро социално положение в дома на своя баща, но младостта й минава в отшелничество. След смъртта на любими й брат, тя се затваря още повече и започва да пише поезия, която по-късно е високо оценена от забележителни литературни критици.
Междувременно Робърт Браунинг, син на банков чиновник учи в университета в Лондон и също пише поезия. Ранните му творби са остро критикувани и докато повечето критици отхвърлят неговата работата, Елизабет Барет го защитава. Браунинг пише благодарствено писмо до нея и иска среща. Тя се колебае, но в крайна сметка те се виждат и веднага разпознават любовта. Строгият баща на Елизабет не одобрява контактите й с Робърт, но връзката им продължава, пазена в дълбока тайна. И така до 12 септември 1846, когато тя бяга от вкъщи за да се оженят. Щастливи, че са вече заедно те заминават за Италия, където живели в продължение на 15 години до смъртта на Елизабет през 1861година. Тя никога не вижда баща си отново. Докато са заедно тя пише най-известните си творби, а Робърт получава дългоочакваното признание от критиците. След загубата на любовта си, Робърт се прибира заедно с техният син в Англия, където през 1889г. умира.
Крал Едуард VIII и Уолис Симпсън
За да се ожени за жената, която обича, крал Едуард VIII е готов да се откаже от британския престол, и го прави. За някои, това е любовната история на века. За други, това е скандал, който заплашва да отслаби монархията.
Уолис Симпсън се отличава с остър ум, весел нрав и заразителен смях, които са съчетани с отлични маниери. След един приключен брак и женена за корабният американски магнат Ърнест Симпсън, 35 годишната Уолис среща за първи път британския престолонаследник на домашен прием у своя приятелка. Още при тази среща принцът е силно впечатлен от американката, която е лишена от всякакъв респект пред неговата титла, а пренебрежението й го разтърсва напълно. Известно е, че Уолис Симпсън не е била образец на съпружеска вярност, но все пак пази приличие, докато Едуард не крие увлечението и чувствата си към нея. След настоятелно ухажване, двамата са неразделни, а Едуард дори я прави пълноправна господарка на замъка Белведере. Уиндзор, правителство и парламента са взривени само от мисълта английска кралица да стане два пъти разведената американка-католичка.
Когато през 1936 година крал Джордж V умира, неговият наследник Едуард категорично заявява, че няма да се яви на коронацията без присъствието на Уолис, това е момент, когато нейния развод е вече в ход. Парламента заплашва с политическа криза, а народа е на страната на своя крал. Уолис не желае да пречи на краля, но той не е съгласен да се откаже от голямата си любов и на 10 декември 1936 година официално се отказва от престола.
Двамата се женят и установяват във Франция. През 1972 година Едуард умира от рак на гърлото, а Уолис го последва 14 години по-късно. Това време тя прекарва в уединение и мълчание, което нарушава само веднъж, когато казва: " Англия не ми е простила и аз не съм простила на Англия ".
Пиер и Мари Кюри
Пиер и Мари Кюри са партньори в любовта и науката. След като вижда, че не може да продължи обучението си в Полша , защото университетите не приемат жени, Мария Склодовска Кюри заминава за Париж през 1891 г. за да учи в Сорбоната.
Още на 16 годишна възраст Пиер Кюри печели степен по математика, а на 18 той е съвсем близо до докторската такава, но не продължава напред, поради липса на пари. Вместо това той започва работа.
Ученолюбивият Пиер Кюри е директор на лабораторията, където Мари често работи. Дълго време той пламенно я ухажва, дори й отправя няколко предложения за брак. Най-накрая през 1895 година те се женят и поставят началото на известното си партньорство. Те не са само много влюбени и сродни души, техните умове съвпадат по между си перфектно. Те са живеели с малко, но работели усилено. Вечер след като приспивали своята малка дъщеря, те се промъквали в гаража и продължавали да търсят непознатото. През 1898 г. те откриват новите елементи, полоний и радий. Кюри и Анри Бекерел спечелят Нобеловата награда за физика през 1903 г. за откриването на радиоактивността. Те са първите, които използват термина "радиоактивност" и са били пионери със своето проучване. Когато Пиер умира през 1904 г., Мари продължава тяхната съвместна работата.
Тя заема неговото място в Сорбоната, като ръководител на катедрата по физика, ставайки първата жена учител в училището.
През 1911 г. тя става и първият човек, който печели втора Нобелова награда, този път за химия. Тя продължава с експериментирате и изнася лекции до нейната смърт от левкемия през 1934 г., водена от спомена за човека, когото обича.
Двойката, която се държи за ръце в продължение на 1500 години
Безимени, безлики, без история. Тези скелетни останки от римската епоха са били намерени в Италия и се смятат за най-романтичното откритие. Погребани заедно, според откривателите във времето между пети и шести век, тази двойка хора са били хванати за ръце в продължение на 1500 години, като на едната ръка има бронзов пръстен.
Изображения: wikipedia, imbd.com
