Вдъхновението е девица, която винаги може да бъде изнасилвана ~ Михаил ЛОМОНОСОВ

На 19 ноември  1711г. е роден руският учен, енциклопедист и писател Ломоносов

(Портрет М. В. Ломоносов ~ К. И. Рудаков, 1945 г)

Следващият път, преди да изречете фразата „Нямам време!“ спомнете си първо за него. За сравнително краткия си живот от 53 години, с неукротимата си жажда за знания и открития  дава на света и науката толкова, че е трудно да се осъзнае как е възможно всичко това да е постигнато само от един човек. Първото, което впечатлява е многостранността на интересите му - химия, физика, навигация, мореплаване, астрономия, история, филология. Освен че пише оди, сатири и трагедии, създава първата руска граматика и първото руско ръководство за реторика, като по този начин поставя началото на научното изучаване на руския език. Въвежда множество научни термини, много от които употребяваме и ние: атмосфера, микроскоп, минус, полюс, селитра, формула, хоризонт, диаметър, радиус, пропорция, барометър, еклиптика, метеорология, оптика, периферия, ефир и още много.
Предлага вълновата теория на светлината; развива нови схващания за молекулярния строеж на веществата и за природата на топлината, която асоциира с движението; открива, че след химическата реакция остава вещество с маса, равна на първоначалната.
Работи в областта на рудното дело, геологията, металургията. Смята, че природата се развива непрекъснато и демонстрира органичния произход на почвата, торфа, въглищата, нефта и кехлибара.
Конструира метеорологични, навигационни и оптични уреди-телескопи. Пръв установява съществуването на атмосфера на планетата Венера.
Първи получава живак в твърдо състояние. При изследване на химични явления за първи път използва методи на физиката и математиката, с което поставя основите на физикохимията. Изучава цветовете, преоткрива производството на много видове стъкло за мозайка.
Прави прототип на вертолет.
Дава своя принос и в областта на географията - поставя основите на теорията за дрейфа на континентите и теоретично предсказва съществуването на Антарктида.
Бори се срещу мракобесието на висшето духовенство.
По негова инициатива е основан Московския държавен университет. Става първият академик по химия в Петербургската академия на науките, професор е в Шведската академия на науките, почетен член на Болонската академия на науките.
Роден е в село Денисовка, което по-късно бива преименувано на село Ломоносово. Няма сфера на науката, до която неуморният му и любознателен ум да не се е докоснал. След всичките си постижения в развитието на научната мисъл и свързването на теорията с практиката, след всичките си открития и разработки, на смъртния си одър съжалява, че не е имал време да направи повече: “Виждам, че ще трябва да умра и спокойно и равнодушно гледам на смъртта. Съжалявам само, че не можах да свърша всичко, което започнах в полза на Отечеството, за развитието на науката и за славата на Академията и сега в края на живота ми трябва да кажа, че всички мои полезни намерения ще изчезнат заедно с мен….”.

Ето и част от най-популярните му мисли, съдържащи житейската му философия:

Мързеливият човек в нечестния му покой е сходен с неподвижната блатна вода, която, освен смрад и презрени гадини, нищо не прави.

Ласкателят има мед на езика, а отрова в сърцето.

Не е кой знае какво да се отбелязват грешките; но да се даде нещо по-добро – ето кое подхожда на достойния човек.

Лесно е да бъдеш философ, научавайки наизуст само три думи: “Бог така сътвори” и повтаряйки ги в отговор вместо всички останали причини.

Творецът е дал на човешкия род две книги. В едната е показал Своето величие, а в другата – Своята воля. Първата е видимият свят, който Той е сътворил, за да може човекът, гледайки величието, красотата и хармонията на делата Му, да признае Неговото всемогъщество. Втората е книгата на Светите Писания. В нея е изложено Божието намерение за нашето спасение…

Математиката би трябвало да се обича поне заради това, че подрежда мислите.

Един опит ме поставя по-горе, от колкото хиляда мнения, родени само във въображението.

Тези, които пишат неопределено или несъзнателно показват своето невежество, или нарочно го крият. Човек неясно пише за това, което неясно си и представя.

Нищо не се случва без достатъчно основание.

Науката е ясно познание на истината, просвещение за разума, непорочно веселие на живота, похвала на младостта, опора на старостта, строителка на градове, полкове, крепост на успеха в нещастието, в щастието – украшение, винаги верен и безотлъчен спътник.

Разумът с помощта на науката прониква в тайните на веществата, показвайки, къде е истината. Науката и опита – средства, които само са способни да събират материали за разума.

Неуморният труд преодолява препятствията.

Няма такъв невежа, който не би могъл да зададе повече въпроси, отколкото може да отговори на тях знаещият човек.

Любовта е силна, като мълния, но без гръм и най-силните и удари са приятни.

Всички промени в природата са такива, че колкото е взето от едно тяло, толкова е добавено към друго. Така, ако количеството материя намалява на едно място, то се увеличава на друго. Този универсален закон на природата важи за законите на движението. Така тяло, което задвижва други тела, всъщност дава на тези тела силата, която то губи. 

Изображения ~ dailyherofor.me, cultnord.ru

В този ред на мисли