На 16.11.1988 година Беназир Бхуто, едва 35 годишна, е избрана за министър-председател на Пакистан, с което става първата жена, избрана да ръководи ислямска държава.
Беназир Бхуто е дъщеря на Зулфикар Али Бхуто, който в определен момент от историята на Пакистан заема поста президент, а по късно и министър-председател. Майка ѝ е родом от Персия, с кюрдско самосъзнание. Красивата им дъщеря следва политология в Харвардския университет в САЩ, след което завършва политология и икономика в Оксфордския университет в Обединеното кралство през 1977.
Завръща сев родината си, по времето, когато баща й е министър-председател. След няколко седмици военните извършват държавен преврат, баща й е арестуван, а властта преминава в ръцете на диктатора генерал Зия Ул-Хак, който налага военно положение и кодекса на шериата в страната. Две години по-късно баща й е екзекутиран чрез обесване. Беназир Бхуто прекарва 5 тежки години под домашен арест или зад решетките, в единична килия. Убиват брат й при мистериозни обстоятелств във Франция.
След целия този кошмар, Бхуто решава да застане начело на Пакистанската народна партия и да насочи усилията си за възстановяване на демокрацията. Едва през 1984 й позволяват да напусне страната. Тя продължава да ръководи партията като емигрант във Великобритания. С острите си критики срещу военния режим Беназир печели широка международна подкрепа. Никой друг в Пакистан не се е ползвал с такова доверие в чужбина.
Две години по-късно военното положение в Пакистан е прекратено и тя се завръща у дома, където я чакат хиляди привърженици. Веднага застава начело на масови протести и кампании на гражданско неподчинение против режима на генерал Зия Ул-Хак и за провеждане на национални избори.
Генералът загива в самолетна катастрофа и с това диктатурата му приключва. На първите свободни парламентарни избори през 1988, партията на Бхуто печели и с това тя става първата жена министър –председател в ислямска държава. С това обаче перипетиите й тепърва започват.
След две години президентът освобождава правителството ѝ, обвинявайки го в корупция, злоупотреба с власт и насрочва нови избори. Съпругът ѝ е арестуван и изпратен в затвор за 2 години по различни обвинения.
На следващите парламентарни избори Беназир Бхуто губи и става лидер на опозицията в парламента. Последвалите опити за дискредитиране стават причина Бхуто да бъде депортирана в Карачи през 1992 г. и да ѝ бъде временно забранено да влиза в Исламабад - столицата на Пакистан.
През 1993 г. президентът разпуска и новото правителство и насрочва нови избори. На проведените избори Бхуто отново получава широка народна подкрепа и възможност отново да състави правителство.
Второто ѝ правителство е много успешно, но Бхуто допуска разрастване на корупцията. Това намалява значително нейната популярност за сметка на увеличения рейтинг на ислямските фундаменталисти. През 1996 е убит вторият ѝ брат, заедно с още 6 души, при полицейска престрелка в дома му, което допълнително дестабилизира нейния втори мандат на министър-председател. За втори път нейното правителство е разпуснато от президента в края на 1996.
Беназир Бхуто губи изборите през 1997. Новото правителство я подвежда под семейна отговорност за корупция и финансови злоупотреби. Нейният съпруг Асиф Али Зардари, който е министър в нейното правителство, е осъден и изпратен в затвор за 8 години. Бхуто е осъдена на 3 год. затвор за корупция, отстранена е от политиката и е осъдена да плати 8,6 милиона долара. Беназир Бхуто решава да емигрира през 1999, като твърди, че е невинна и ще обжалва пред Върховния съд.
През по-голямата част от последната си емиграция Бхуто пребивава в Лондон и Дубай, където се занимава предимно с преподавателска дейност. Продължава да поддържа постоянни контакти с Пакистанската народна партия, която е сред главните опоненти на пакистанския президент, който от своя страна решава да я амнистира през 2007. Беназир се завръща с намерението да участва в новите избори. При тържественото й посрещане е извършен двоен самоубийствен бомбен атентат, при който загиват над 130 от посрещачите и 500 са ранени. Това е най-кървавото терористично нападение в историята на Пакистан. Самата Беназир оцелява по чудо.
След два месеца, на 27 декември 2007, месец преди насрочените парламентарни избори, отново бива атакувана. По време на публична изява, срещу нея са произведени 3 изстрела от мотоциклетист с пистолет, след което атентаторът взривява експлозиви, закачени по тялото му, убивайки над 20 души от присъстващите и ранявайки 50 души. Беназир Бхуто, която е тежко ранена, е откарана в болница, където умира от раните си. На погребалната ѝ церемония присъстват десетки хиляди души.
Според пакистанската частна телевизия ARY отговорност за атентата поема терористичната мрежа Ал Каида. Ден по-късно водачът на терористичната организация в Пакистан отхвърля обвиненията, заявявайки, че съществува заговор на пакистанското правителство.
Убийството остава неразкрито. Нейната смърт предизвиква криза, която така и не е преодоляна. Понесена от симпатиите, предизвикани сред народа, партията на бившата министър-председателка печели изборите, а съпругът й Азиф Али Зардари става президент на Пакистан.
Образът на Беназир Бхуто и до днес е легендарен, тъй като тя е дъщеря на първия демократично избран министър-председател, който впоследствие се превръща в истински мъченик. През годините на управлението си Беназир присъства непрестанно, заедно с холивудски величия и звезди от модния подиум, в класациите за най-красивите жени в света на западните таблоиди. С изключително доброто образование, което получава, с личния си чар, интелигентност и харизматичност, с действията чрез които се стреми да следва принципите, завещани от баща й, подчертавайки демократичното начало във всяко свое начинание и въпреки всички опити да бъде дескредитирана, остава като един от символите на свободата и демокрацията.
Снимки: Alchetron, Britannica, The Independent
