„Дошли сме да се бием, не да броим враговете.”
Alexander Suvorov (1729 ~ 1800), Portrait by Nicolas-Sebastien Froste (1790 ~ 1856). The State Hermitage Museum, Saint Petersburg
Генерал Александър Суворов не губи нито една от 60-те битки, които води. Неговата стихия били настъплението и стремителността на атаките. Суворов печели почти всички сражения при числено превъзходство на противника. Той се грижел войниците му да бъдат пресметливи и инициативни, а не да си губят времето с рутинни тренировки.
„Този дребен човек с невзрачен вид умееше да накара войниците да го боготворят. Той беше мечът на Русия, бичът на турците, ужасът на поляците. Той можеше невъзмутимо да гледа реки от кръв, пожарищата на разгромените градове, опустошението на нивите. Той беше копие на Атила.“ Така френският крал Луи ХVIII описва Александър Суворов.
Непобеденият велик руски пълководец посвещава на войната целия си съзнателен живот и служи 58 години в руската армия. Успява да изиграе ключова роля в почти всички важни събития на своето време – печели решителни победи срещу турците, разбива поляците. В края на живота си успешно оглавява усилията на Европа да възпре Наполеон.
За много от съвременниците си военачалникът е най-необикновеният човек на ХVIII в. За руснаците той е един от най-светлите национални герои и най-великият военен стратег.
В първата си война – с прусаците, влиза на 27 г., а на 29 през 1759 г. вече е с чин майор и командва разузнавателен отряд от 100 казаци. От това време са първата му победа и първата му крилата фраза. Преди атаката на гарнизон пруски хусари един от младшите му офицери предлага: „Почакайте поне да разберем колкото са.“ Суворов отговаря: „Дошли сме да се бием, не да броим“, и без да изчака и минута, хвърля казаците в атака и превзема позицията.
Едва на 33 години през 1762 г. Суворов е произведен в чин полковник. По това време пише и първото си военно теоретично произведение „Полковото учреждение“, което става основа на труда на неговия живот – методиката му за възпитание и бойна подготовка на войниците и тактически действия, известна като „Науката да се побеждава“.
Генералисимус на руските сухопътни и военноморски сили, фелдмаршал на австрийската и сардинската армия, княз на Италия, граф на Руската империя, граф на Свещената римска империя, кавалер на всички руски ордени на своето време. В край на своя живот, великият руски пълководец завещава: „На гроба ми напишете само три думи: „Тук лежи Суворов“.
(от в. Преса, със съкращения)
Alexander Suvorov, Portrait by Joseph Kreutzinger
Дисциплината е майка на победата.
Войната е свършила само тогава, когато е погребан и последният войник.
С щик един може да прониже трима, а понякога и четирима, а и сто куршума могат да идат на вятъра.
Който е изплашен, е наполовина победен.
Тежко на учение – лесно в боя, лесно на учение – тежко на поход.
Колкото повече удобства, толкова по-малко храброст.
Парите са скъпи, човешкият живот е още по-скъп, а времето е най-скъпо от всичко.
Една минута решава изхода от битката, един час – успеха на кампанията, един ден – съдбата на империята!
Откъдето минава елен, оттам ще мине и руският войник. Ако не може да мине елен, руският войник пак ще мине!
Ако врагът отстъпи, значи сме се провалили. Ако врагът е отрязан, обкръжен, разпръснат – тогава сме успели!
Аз нямам бързи или бавни маршове. Напред! И орлите политат!
Гладът е най-доброто лекарство.
Ако обичаш по-топло, бъди готов и за по-студено.
Бий врага, не го щади, нито себе си дори – побеждава този, който по-малко се жали.
Веднъж късмет, два пъти късмет – да пази Бог! Трябва все пак и някакво умение.
По-добре е да вървиш срещу опасностите, отколкото да ги очакваш на място.
Вежлив може да е и палачът.
Който е добър за главната роля, е негоден за второстепенната.
Великите приключения се случват поради дребни причини.
Вървейки напред, знай и как да се върнеш.
Който е храбър, е жив. Който е смел, той е цял.
Най-близката до действието цел е по-добра от далечната.
Ненавистта замъглява разсъдъка.
От най-ранни години се приучавай да прощаваш постъпките не ближния си, но никога не прощавай собствените си.
Повече пот в учението – по-малко кръв в боя.
Сам загивай, но приятеля спаси.
Теорията без практика е направо загинала.
Цялата земя не струва дори една капка безполезно пролята кръв.
"Фельдмаршал Суворов на вершине Сен-Готарда 13 сентября 1799 года", А. И. Шарлемань, 1855
Adolf Charlemagne (1826 - 1901), "Ceremonial reception of Alexander Suvorov in Milan, April 1799" (1855)
Отъезд А. В. Суворова из села Кончанского в поход 1799 г. (Государственный мемориальный музей А. В. Суворова), Н. А. Шабунин
Картини: Wikiwand, Wikipedia, Pinterest
