„Признаването на невежеството може да е стъпка към ново откритие“ ~ Сесилия Пейн-Гапошкин
Единственото признание, което получава след смъртта си през 1979 г. е малък паметник. Обявленията за смъртта й във вестниците дори не споменават нейното грандиозно откритие.
Сесилия Пейн е човекът, който откри, че звездите са направени до голяма степен от двата най-леки химически елемента - водород и хелий.
Всеки гимназист знае, че Исак Нютон открива гравитацията, че Чарлз Дарвин открива еволюцията и че Алберт Айнщан открива относителността на времето. Но когато става въпрос за състава на нашата Вселена, учебниците просто казват, че най-често срещаният елемент във Вселената е водородът. И никой никога не се чуди откъде го знаем.
Сесилия Пейн е родена в Лондон, през 1900 година като най-голямото от трите деца в семейството на музикант и художничка. Баща й умира, когато тя е само на четири години и строгата й майка отглежда сама децата си. И тримата получават добро образование – брат й става археолог, а сестра й – архитект.
Още от малка Сесилия става запален читател. Често учи стихове наизуст, като впоследствие споделя, че това й е помогнало в научната работа, защото по този начин е развила паметта си на много високо ниво. Още от дете научава латински, френски и немски. Освен това е и добър пианист.
Майката на Сесилия отказва да даде пари за образованието на дъщеря си в колеж, но тя печели стипендия в Кеймбридж, която за щастие покрива всичките й разходи. Там следва курсове по ботаника, физика и химия. Посещава лекция на Артър Едингтън, който разказва за своята експедиция на Принсипи от 1919 г., в Гвинейския залив, където участниците наблюдават пълното слънчево затъмнение, и снимат звезди, близо до слънчевия лимб, за да проверят ефекта на гравитационната леща, предвиден от общата теория на относителността на Айнщайн. Това разпалва нейния интерес към астрономията. За преживяванията си от лекцията тя казва: „Резултатът бе пълна промяна на представата ми за света. Тази представа бе така разклатена, че аз претърпях нещо като нервен срив.“
Завършва образованието си, но няма право на диплома, защото е жена. Кеймбридж не издават дипломи за жени до 1947 г. Пейн осъзнава, че единственото нещо, което може да прави, предвид пола си, е да стане учителка. Но тя знае, че може много повече от това.
Решава да се премести в САЩ и да работи в Харвард. Тя е на 23 и само след две години става втората жена стипендиант в обсерваторията в докторската програма по астрономия.
След шест години Пейн става американска гражданка, но на обиколка из Европа през 1933 г., се запознава с немския астрофизик от руски произход Сергей Гапошкин в Германия. Тя му помага да получи американска виза и на следващата година сключват брак, като тя добавя към фамилията си и неговото име. Раждат им се три деца, Едуард, който впоследствие става неврохирург, Катрин и Питър, които стават астрономи.
Сесилия Пейн е първият човек, който някога е получил докторска степен по астрономия от Radcliffe College /сега част от Харвард/, заради трудът й „Звездни атмосфери“, който Ото Струве нарича „без съмнение, най-брилятната докторска дисертация по астрономия писана някога.“ Със своята дисертация тя установява, че водородът е основния съставен елемент на звездите, и съответно на Вселената. Прословутото клише, толкова често повтаряно днес „Ние всички сме звезден прах“ се дължи на нейното откритие.
Не само че Сесилия Пейн открива от какво е направена Вселената, но открива и от какво е направено Слънцето. Астрономът Хенри Норис Ръсел получава признанието за откритието, че Слънцето има различен състав от Земята, но той прави това четири години след Пейн и то след като й казва да не публикува своето откритие. Той я разубеждава да представи заключението си, че Слънцето е съставено главно от водород и хелий, защото това противоречи на тогавашните общоприети разбирания и общо взето откритието й означава революция в научните среди. След като четири години по-късно разбира, /като достига до същия резултат с други средства/, че тя е права, признава авторството й в кратка статия, но така или иначе започват да цитират него като автор на откритието.
„Наградата на младия учен е емоционалната тръпка на това да бъдеш първият човек в историята на света, който да види нещо или да разбере нещо“, казва Сесилия и продължава да работи неуморно. Тя е причината, поради която знаем каквото и да било за променливите звезди. Прави над три милиона наблюдения със своите асистенти. Буквално всяко друго проучване свързано с тях се основава на нейната работа.
Въпреки цялата ползотворност на труда си, Сесилия получава ниска заплата и се ползва с лош статут в университета, тъй като е жена. Всъщност в продължение на 11 години дори не й дават официална позиция като астроном, а е технически асистент. Абсурдно е, че макар да има нужната образователна степен и да прави фундаментални открития, я признават официално за астроном едва през 1938 г.
През 1943 г. е избрана за член на Американската академия за изкуства и науки. Нито един от курсовете, които тя води в Харвард преди 1945 г., не се споменават в каталога от курсове на университета.
Сесилия Пейн-Гапошкин е първата жена, провъзгласена за пълноправен професор в Харвард. По-късно става ръководител на Астрономическия катедра, с което става първата жена, ръководител на катедра в Харвард.
Това отваря вратите, затворени пред жените в научния отдел на учебното заведение, както и в самата наука астрономия, като вдъхновява цяло поколение жени да влязат в това поприще и да разкриват тайните на Вселената. Сред нейните възпитаници са Хелън Сойер Хог, Джоузеф Ашбрук, Франк Дрейк и Поб Ходж, които всички правят значителни приноси в астрономията. Тя ръководи и дисертацията на Франк Камени, който бива уволнен заради хомосексуалността си и става известен защитник на гей правата.
Следата, която Пейн оставя в доминираната от мъже област, вдъхновява мнозина. Тя става пример за подражание на астрофизичката Джоан Файнман. Майката и бабата на Файнман се опитват да я разубедят да следва физика, понеже „жените не били физически способни да разберат научните понятия“. Именно Пейн-Гапошкин вдъхновява Файнман, със своя учебник по астрономия.
Сесилия се оттегля от активна преподавателска дейност на 66 години, след което продължава да работи като редактор на журнали и книги в Харвардската обсерватория, до смъртта си, която я застига на 79-годишна възраст. Пейн умира в съня си от рак на белите дробове. Нейната дъщеря Катрин коментира, че цигарите са били единственият порок на майка й. Завещава тялото си на науката – на медицинското училище в Масачузетс.
Майка на три деца, блестящ учен и неуморен откривател, въпреки всички трудности и спънки, Сесилия Пейн-Гапошкин е една от жените, които опровергават недвусмислено разпространеното и до днес схващане, че в историята липсват гениални жени.
Не липсват, но по някаква причина „историята“ предпочита да мълчи за тях.
Снимка: Scientific Women
