Стефан Стамболов е роден на 12 февруари (31 януари – стар стил) 1854 г. в Търново, участник е в революционното освободително движение, апостол на І революционен окръг в Априлското въстание през 1876 г. След Освобождението е адвокат в Търново и член на Либералната партия. Народен представител през 1883 – 1884 г. Председател на Народното събрание през 1885 – 1886 г. Участва като доброволец в Сръбско-българската война, а след абдикацията на княз Александър І Батенберг на 27.08.1886 г. е определен за регент, заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров.
Стамболов проявява твърдост при смазване на опитите за военен преврат и свиква Велико народно събрание, което на 27.06.1887 г. избира Фердинанд Сакскобурготски за княз на България. На 20 август същата година Стефан Стамболов, като водач на Народнолибералната партия, е назначен за министър-председател. При неговото управление българската държава преодолява вътрешните размирици от 1886 – 1887, развива индустрията си и пътната мрежа, и открива първия си университет. Развива се огромно транспортно строителство на ж.п. линии, шосета и пристанища. Поставя се градивно начало в много области на държавния, обществен и културен живот.
Вътрешната политика е белязана от репресии над опозицията, политически процеси и ограничаване на свободното слово. Действията на правителството водят до укрепване на престола на Фердинанд в страната, но конфликтът с Русия остава неразрешен. Това – и недоволството на армията и образуваната през 1893 „Съединена легална опозиция“ от авторитарния стил на управление на Стамболов – позволяват на княза да се възползва от поредната му оставка и да замени кабинета на Народнолибералната партия с правителство начело с Константин Стоилов през пролетта 1894 година.
Една година по-късно – на 03.07.1895 г. (стар стил) – Стефан Стамболов е посечен от наемни убийци насред София и три дни по-късно умира от раните си.
„Печатът е свободен…“
„Печатьт е свободен...“. С тия думи се захваща 79 член от Българската конституция, с тях захващаме и ние първата статия на нашия вестник, като заявяваме пред нашите читатели, че ние ще се стараем, доколкото ни допущат силите, да употребим това право, дадено нам от конституцията, за да браним интересите на народа, да защищаваме правата му и свободата му, да поддържаме всичко здраво и полезно за общото добро. Като едновременно се стараем да изтръгнем и изкореним плевелите, и злите треви, които са порасли в народната нива и които ни са останали наследство от петвековното ни робство...
Освободени от турското робство, с помощта на нашия цар Освободител, ние не сме се освободили от пороците, които ни е завещало то - неговото позорно петно още на мнозина личи и се красува на челата им. Против тия пороци, против останалите изпомежду ни представители и поклонници на нашия робски позор, ние обявяваме безпощадна борба, борба на смърт и на живот, като сме напълно уверени, че всичките зли мисли и планове на останалите в живот турски чорбаджии - сега неизвестно по коя причина наричани консерватори - ще излязат мъртвородени, ще изпадат на юхъ. Защото народът, който добре познава тия агалари, никога няма да тръгне подире им и всякога с отвращение ще гледа на тях.
Да оставим злото да пусне корени, да не гледаме час по-скоро да го унищожим, е все същото, да допуснем да се развие в народното тяло една гангрена, която може да зарази целия организъм. Ние ще се борим с това зло според силите си, като сме убедени, че ще бъдем поддържани от всичките честни и добри български граждани и патриоти в това народнополезно дело.
Освен това, ние ще гледаме да запознаем нашите читатели с всичките големи правдини и благодеяния, които е дала на народа ни Конституцията, против което, за срам и укор на времето ни, намират се няколко ръждиви и черни души, които работят за унищожението й и опропастяването с нея наедно и народните правдини и свобода. За добра чест помежду българския народ, изчадия на ада - гонителите на Конституцията - е твърде малобройна, и ние сме уверени, че скоро те досущ ще изчезнат изпомежду ни.
Съединението на разкъсаните от Берлинския договор части на българския народ е винаги било нашето най-горещо и заветно желание. За постигането на тая света цел ние посветяваме днес да работи перото ни, като очакваме с нетърпение онзи честит ден, който вече е наближил, когато наедно с целия български народ ще можем да употребим ножа си, за да се съединим и да бъдем свободни и честити, така също както цели петстотин години наедно сме плакали и страдали.
Такава е в кратки думи програмата на нашия вестник „Свободен печат“, който, обичаме да се надяваме, че ще бъде добре посрещнат и приет от нашата читающа публика.
* Публикувана като уводна статия във в. „Свободен печат“, бр. 1 от 07.03.1881 г., без подпис
Източник: slovo.bg
Снимка: dnesbg.com