За обичания актьор, който ни напусна в деня, в който почитаме Левски – най-запомнящото се превъплъщение на Илия Добрев. Поклон, аплодисменти…
За ролята на Левски в „Демонът на империята”
Осъзнах, че да се опитвам да играя историческата личност е абсолютно невъзможно. Просто трябва да опитам това, което знам, което съм прочел и научил за него, да извадя единствено човека - с неговите страдания, неговите болки и неговата душа. И оттам нататък - неговият героизъм, който няма равен на себе си.
***
Всеки човек е дошъл на този свят с мисия. Нещо, което не е свършил в предишния си живот.
Много често пристъпям в съня си по двор, запустял и обрасъл с къпини. Взирам се с надежда наоколо… Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета… Няма ги крайпътните дувари… Има прогнили парчета огради от преплетени пръти… Има ги тишината и звънкият смях от летата на моето детство….
Ако искате, тръгнете с мен и аз ще ви поведа към моя мъничък свят пълен с мирис на сено, пукот на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите… В него има тъга, има и болка. Има глад и насита от сбъднати мечти и несподелени пориви... Само ще ви замоля да стъпвате леко…, за да не разместите песъчинките на моите спомени.
От автобиографичната книга на Илия Добрев „Песъчинки от спомени”
Снимка (заглавна) ~ www.teatri.bg