„Трагедията на старостта е в това, че се чувстваш млад.”
На 31 октомври, на 101-годишна възраст от този свят си отиде легендарният актьор и народен артист на Русия Владимир Зелдин. Името му бе вписано официално в Книгата на рекордите на Гинес като най-възрастният актьор, който и на 100 години продължаваше да бъде на сцената. Голямата слава идва при Зелдин през 1941 г. с филма "Свинарка и пастир". През 1945 г. е поканен в Централния театър на руската армия, където остава до сетните си дни. В театралния си репертоар има над 50 роли – "Укротяване на опърничавата" на Уилям Шекспир, "Законът на Ликург" на Теодор Драйзер, "Средството Макропулос" на Карел Чапек, "Умореният кон" на Франсоаз Саган и много други. Снима се в над 40 игрални филма. Най-известните му кинороли са в "Сказание за Сибирската земя (1947), "Карнавална нощ (1956), "Вуйчо Ваньо" (1970), "Трийсет и първи юни" (1978), "Жената в бяло" (1981), "Десетте негърчета" (1987), "Класик" (1998). Владимир Зелдин е автор на мемоарната книга "Моята професия – Дон Кихот".
За най-ценното в живота, споделено от Владимир Зелдин.
Често хората ме питат, как да живеят, как да имат дълъг и щастлив живот. Макар това да е голяма отговорност, ще споделя моя съвет – не си губете младостта напразно. Младостта отлита много бързо, повярвайте ми. Човек има само шепа млади години, за да разбере, да осъществи, да открие своя път. Каквото и да изберете в живота, отнесете се към него сериозно и с голяма любов. Без любов нищо не е възможно, защото две неща определят нашия живот – любовта и грешката. Те могат да променят хода на всичко. Една грешка може да промени съдбата ви, а как любовта променя и хората, и хода на историята, това знаят цели народи и поколения.
Всеки път излизам на сцената на спектакъла "Човекът от Ла Манча" като на молитва. Вярващ човек съм. Родил съм се преди Революцията, а мама винаги ни водеше на църква. Аз вярвам в Бог. Преживял съм такива ситуации в живота си, и по чудо съм останал жив. И не само по време на Отечествената война. Вярвам, че над мен неотлъчно бди един ангел-пазител. В спектакъла имам една реплика: "Ако Бог ме пази, значи не всичко съм довършил на тая земя". Аз можех да остана у дома и да не работя, да получавам прилична пенсия и от време на време да играя пред зрители. Но моята индивидуалност, моята съвест и работоспособност, ми дават сили и до днес да излизам на сцената. Благодаря на паметта си, която не ме предаде.
Вярвам, че много в живота ни зависи от семейството. Моята майка беше учителка, татко – музикант. Нас не ни възпитаваха, ние сами наблюдавахме поведението на родителите си и така се възпитахме. Никога не сме чули те да си говорят на висок глас. Никога не видях баща си с бутилка вино или кутия цигари в ръка. Навярно затова и аз самият, никога не пропуших и не пропих.
На сцената казвам: "Не може човек да убива човека. Не може човек да потиска човека". Това са думи от пиесата, която съм изиграл повече от 150 пъти. Защо залата винаги е пълна? Защото моят герой говори за болестта на днешното време. Какъв жесток свят! Как е възможно това?! Животът е най-ценното нещо. Децата – най-скъпото. Възрастните, минали по пътя на войната – герои, защото отвоюваха света от фашизма.
Човек не умира, умира само неговата плът. Плът! А душата – тя е жива. Всички души ни гледат. Всички нас. Как ние тук живеем, какъв е животът ни.
Снимки: The Hollywood Reporter, Delfi
