Войник от бойните полета на Виетнам, Оливър Стоун се завръща в американския рай като развалина. Не знае какво да прави с живота си и как да живее в общество, което печели кървави пари от жестокостта на една измислена война. Мартин Скорсезе е първият му учител в нюйоркската радикална ъндърграунд школа, в която на почит е документалното кино. Когато се ражда първият му студентски филм „Последна година във Виетнам” (1971 г.), Скорсезе казва: „Роди се режисьор”. През 1987 г. филмът на Стоун „Взвод" печели 4 награди „Оскар” и е отличен с 3 награди „Златен глобус”. Следват "Уолстрийт" (1987), "Радиошоу" (1988), "Роден на 4-и юли" (1989), който му носи втори "Оскар" за режисура и номинации за най-добър филм и сценарий. През 90-те, Оливър Стоун прави филм за своя кумир Джим Морисън "Doors" (1991), а провокиращото му киноразследване за убийството на Джон Кенеди "JFK" (1991) предизвиква истински скандал. „Родени убийци” (1994 г.) Стоун снима в истински затвор в Илинойс и признава, че това е връх на лудостта в живота му. Политиката неизменно е на прицел в лентите на режисьора, който наскоро представи най-новата си документална поредица „Разговори с Путин”.
За живота и смъртта, киното и любовта – грубо, но искрено от самотния будист и велик кинематографист Оливър Стоун.
(Oliver Stone, 1987)
Всичките проблеми на мъжете започват от майките им. Майката – тя е толкова важна.
След 14-тата си годишнина, вече нямах семейство. Баща ми тръгна на една страна, майка ми на друга и ме пратиха в пансион. Просто се разделихме. И така останах сам в живота си. Да си единствено дете е нещо самотно. Но това по някакъв начин ми помогна да развия някои от тези дефекти, които след това ме направиха силен.
Изобщо не съм велик. Аз съм същия нещастник като вас, който се опитва да оцелее в тоя шибан свят.
Църквата се е превърнала в подтисническа сила. Сила, която си сътрудничи с държавата за водене на война. Когато Ирак падна, не видях нито един представител на църквата, да излезе и каже нещо против правителството. Нито един. Във Виетнам имаше свещеници - преди да влезем в бой, при нас идваха и ни благославяха протестантски проповедници. Бог беше на наша страна. Тогава бях шокиран от това, но го приемах. Но след боевете ми беше много трудно да приема идеята, че Бог може да е толкова тесногръд, за да подкрепя само едната страна.
Причините за войната в Ирак? Нефт и геополитика. Нищо повече.
Буш младши е много страхлив. Бои се от всичко. И е оплетен от идеите на различни хора. В очите му има пустота. И най-поразителното е, че никой не забелязва това.
Егото е твой приятел и твой враг. Да упражняваш дисциплина върху ума си – това е най-голямата ми слабост, доколкото мога да осъзная. Аз постоянно се самозаблуждавам.
Филмът на Брайън де Палма „Белязаният” (Стоун е автор на сценария) ме научи да се справям с егото си, да се избутам малко настрани. Режисьорът прилича на кетчър в бейзбола. Той улавя всяка топка. И е длъжен правилно да разбира знаците. И да е издръжлив - издръжлив като кон.
Каквото и да говорят някои хора, аз съм доста добър слушател.
Не е добре да си режисьор в 7 сутринта, ако твоята актриса не е от тези, за които утрото е най-доброто време.
Имах дом, ранчо, жени, деца – по много от всичко. С развода всичко си замина. Това беше типичният развод по калифорнийски, развод от наказателен характер, който не оставя на живеещия шанс да възстанови живота си наново. Разведох се в пика на своята работа и доходи, и вече не бих могъл да се върна обратно на това ниво.
В различни периоди от живота си, харесвах различни жени. Понякога бяха бели жени. Понякога черни. Понякога азиатки. Прехласвах се по жени от всякакви нюанси. И съм благодарен на съдбата за това, че ми даде възможност да експериментирам.
Парите се изкарват трудно, но още по-трудно е да ги съхраниш. Толкова пари са изтекли през пръстите ми…
Корейката, която имах щастието да срещна, ми даде усещане за хармония, дари ме с чувството за изящност. Това е чайна церемония, крехкост, която може да устои на всеки натиск. За мен, една от най-огромните радости в живота ми бе да видя как тази жена се движи!
Имам три деца – две момчета и едно момиче. Всички те пораснаха в различни условия. С майката на момчетата съм разведен, а сега живея с майката на най-малкото си дете – момиченцето – много умно и бойко дете. В нея се усеща независимост, тя гледа на света по азиатски, както го виждат японците и корейците. Те притежават разбирането за това, кое е важно в живота и което не е. Имат вътрешното уважение към висшите идеи, което не виждам у американските деца. В американските деца няма духовност.
От мен очакват твърде много. А аз по принцип не съм способен да оправдая такива надежди.
„Овладей страха си и ще овладееш смъртта” – това казва Александър Велики. (филмът на Стоун „Александър”, 2004). Ако имах възможност да се срещна с една единствена велика личност, живяла някога на този свят, това е Александър. Той е бил изключителна личност, дълбоко му се възхищавам.
Ето, седя и говоря за себе си. Говоря и добро, и лошо, но каквото и да казвам, разговорът води до едно – гордея се с това, което съм. Гордея се, че нещо съм постигнал. Гордея се, че ме помолиха да разкажа за себе си. Е, как да не съм горд!?
(Oliver Stone directs Joan Allen and Anthony Hopkins during the filming of the wedding of Richard and Pat Nixon's daughter Julie. (Courtesy of Oliver Stone and Ixtlan Productions)
Снимки: Lucca Film Festival, WBUR
