Четири сонета, родили четири великолепни концерта
Бароков композитор, цигулар-виртуоз, педагог, диригент, католически свещеник, Антонио Лучо Вивалди се ражда във Венеция на 4 март 1678 г. Един от най-големите представители на италианското цигулково изкуство на XVIII век, приживе получил широко признание в цяла Европа. Майстор на ансамблово-оркестровия концерт - кончерто гросо, автор на около 40 опери. Една от най-популярните му творби е „Четирите годишни времена” (1723, публикувани - 1725), влизаща в цикъла „Спорът на хармонията с изобретението”. Всеки от 4-те концерта е свързан със сонет от Вивалди. Умира в бедност на 28 юли 1741 г. във Виена.
(Probable portrait of Vivaldi, c. 1723)
♥ ПРОЛЕТ
И ето, пак пристигна пролетта!
Жужат пчелички, птици са запяли.
Потоци ромолят, цъфтят цветя;
зефир полъхва, с топъл дъх ги гали.
Отеква гръм и облак тъмен плащ
отмята от просторите небесни.
Изгрява слънце и в деня кипящ
пак птиците запяват нежни песни.
Стадата дремят. Кучета край тях
ги пазят в пъстроцветните ливади.
Зелени вейки шумолят едва…
Гайдари свирят с гайди, в шум и смях
танцуват нимфите с овчари млади -
на воля тържествува пролетта.
♥ ЛЯТО
Едва вървят стадата в летен зной…
На слънце камък и дърво се пукат.
Изгаря борът. В глухия покой
гугутки гукат, кукувици кукат.
Полъхва бриз, но страшен северняк
връхлита скоро, настрана го лашка…
Овчарят виждащ в облаците враг,
трепери за реколтата селяшка.
Страхът пред бурята го е лишил
от отдих за краката уморени;
комари и мухи кръжат навред…
И среща той вестта, смирен, унил -
нивята, от градушка покосени,
са сринали бедняшкия късмет.
♥ ЕСЕН
Празнуват с танци, с песни в късна есен
селяци с Бакхус щедър урожай,
и в царството му не един понесен,
със сън завършва пищния гуляй.
А други, още жадни за забава,
се радват на сезона до среднощ,
ала и тях умората слетява,
заспиват сладко, капнали, без мощ!
На сутринта, като изгрей зората
на лов потеглят хрътки и ловци;
дивеча гонят, хванали следата,
стрелби и глъч се чуват, рог тръби…
Уплашен, изтощен, до смърт ранен,
накрая звярът пада покосен.
♥ ЗИМА
Трепериш ти на хлъзгавия сняг,
пред теб свирепо духа севернякът;
подскачаш без да спреш от крак на крак,
за да се стоплиш, а зъбите тракат.
И си представяш, че навън вали,
а ти седиш пред топлата камина…
И предпазливо стъпваш, да не би
да паднеш върху ледната пъртина.
Пързалката гъмжи от веселба,
пропуква се под кънките ледът
и падат, стават възрастни и млади…
А ветровете духат у дома,
врати, стени… не могат да ги спрат.
И зимата е време за наслади.
Превод: Борис Младенов
Източник: literaturensviat.com
Изображение: Probable portrait of Vivaldi, c. 1723 - en.wikipedia.org