Спомняте ли си великолепните руски филми „Служебен роман”, „Гара за двама”, „Жесток романс”? Не са толкова много майсторите в киното, които са се радвали на огромната, всеобща любов на своя народ. Филмите на Елдар Рязанов (1927 ~ 2015) са обичани, гледани отново и отново, а цитати от тях заживяват в делника на много руснаци. От дебюта си през 1956 г. с „Карнавална нощ”, превърнал се в звезден миг за актрисата Людмила Гурченко, през блестящата комедия „Пази се от автомобил" (1966), събрала забележителните актьори Инокентий Смоктуновски, Олег Ефремов, Анатолий Папанов и Андрей Миронов, Рязанов издига лирическата комедия до нови висоти, в които човешкото и меко сатиричното живеят в хармония. Вярата в благостта на човека е най-силният коз на режисьора в създаването на ярки персонажи и запомнящите се герои. Публиката се влюбва в криминалната пародия „Старци-разбойници”, а през 1975 г. „Ирония на съдбата” се превръща в истински кино хит, прекосил границите на тогавашния СССР.
Филмите, сътворени от Елдар Рязанов, са белязани от непреходна сила – карат зрителя да мисли. Светът е студен, но човекът е топъл, сърдечен – затова на него трябва да се осланяме. Това е едно от силните посланията в лентите на режисьора, превърнали се в истински житейски уроци за няколко поколения зрители.
(Работен момент от филма „Гара за двама” с Людмила Гурченко, 1983)
Това, което ме трогваше и занимаваше през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те – същото това нещо трогваше и огромна част от хората, болшинството. Днес хората като мен стават все по-малко и по-малко. През 80-те Фелини каза: „Моят зрител вече умря!” Това е ужасната истина. Аз с отчаяние гледам, как от нашето кино изчезват понятия като художествен образ, идея, съчувствие, милосърдие, одухотвореност. А изпарявайки се от киното, те изчезват и от съзнанието на хората.
Ако разлистите нашия фолклор, ще разберете, че руснаците винаги са искали да получат всичко, веднага и по много, при това без да работят. Руските приказки – те, за жалост, съдържат националната идея. Манталитет, който, меко казано не буди симпатии. Добрите хора в Русия винаги са съществували въпреки него.
Ако не бяха обикновените, прости думи, положени в безсмъртните книги, нашият свят би бил още по-глупав…, и да живееш не би имало смисъл.
Не вярвам в Бог, защото в ония времена не биваше да се вярва в него. Роден съм през 1927 г., когато събаряха църкви и разстрелваха богослужители. Никога не съм вярвал, но винаги с уважение съм се отнасял към вярващите, освен тези, които мамят с помощта на вярата.
Където има хумор, там има и истина.
Мнозина от нас мислят, че са обичали, но в крайна сметка са изживели живота си без любов. Приемали са за любов или някакво увлечение, или чувствената привързаност. А любовта е особено чувство. Според мен способността да обичаш е като таланта, който или е даден на човека, или не е.
Глупаците биват различни. Има глупаци вредни и облечени във власт. След това те тихо се превръщат в мерзавци. А има и очарователни глупаци, които си живеят прекрасно и доставят радост на хората.
(Работен момент от филма „Гара за двама” с Никита Михалков и Людмила Гурченко, 1983)
Източник: izbrannoe.com
Снимки: imbd.com
