За любопитната катеричка на поетичния прозорец
(Снимка: Иво Хаджимишев)
Пропуснал да сложа на своя перваз
всекидневния орех, видях я след час –
неблагодарница – без да мисли дори
че тез орехи могат и да струват пари,
че денят е бил пълен с други грижи за мен
и дори че изобщо не съм задължен
към нея за нищо, освен ако смята,
че като мята
опашка по клоните, то за мен е това
кой знай каква
голяма заслуга
(а пък тя няма друга!)
Та, останала, казвам,
веднъж без обяд,
напусна перваза ми,
издавайки с яд
едно скърцане, драскане,
непознато до днес,
но, явно, не ласкаво
по мой адрес.
