Ние сме свободни да отидем, където искаме и да бъдем това, което сме ~ Джонатан ЧАЙКАТА

Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен. 

Защо ли най-трудното нещо на света е да убедиш една птица, че е свободна и че може сама да си го докаже, стига да отдели малко време, за да се поупражнява? Защо трябва да е толкова трудно? 

Забрави вярата! За да полетиш, ти трябваше не вяра, а да проумееш какво е летенето. 

Няма друг път. Аз съм чайка. Ограничен съм от собствената си природа. Ако бях роден, за да науча толкова много за летенето, тогава вместо мозък щях да имам изчислителна машина. Ако бях създаден за скоростни полети, щях да имам къси криле на сокол и щях да се храня с мишки вместо с риба. Прав беше баща ми. Трябва да забравя това безумие. Трябва да се върна у дома, при своето Ято, и да се задоволя с това, което съм — жалка, ограничена чайка.

Обещанията, които бе изрекъл преди малко бяха забравени, пометени от страхотния ураганен вятър. Въпреки това не се чувстваше виновен, че ги е нарушил. Такива обещания са само за чайки, които са се примирили да бъдат обикновени. Оня, който, учейки, се е докосвал до съвършенството, няма нужда от подобни обещания. 

За да летиш бързо като мисълта до където и да било, трябва да започнеш с мисълта, че вече си пристигнал.

Той летеше отвесно надолу със скорост триста и четиридесет километра в час. Преглътна, защото знаеше, че разтвори ли криле при тази скорост, ще бъде разкъсан на милиони парченца. Но скоростта беше мощ, скоростта беше радост, скоростта беше чиста красота.

Колко повече неща изпълваха вече живота! Вместо да сновем тъпо напред-назад край рибарските лодки, сега животът придобива смисъл! Ще се издигнем над невежеството, ще открием себе си като достойни, интелигентни и способни същества! Ние можем да бъде свободни! Може да се научим да летим!

Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме. 

Ти ще започнеш да докосваш небето в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не означава да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници.

Цялото ви тяло, от крайчеца на едното крило до крайчеца на другото, не е нищо друго, освен самата ви мисъл, изразена във форма, която можете да видите. Разкъсате ли оковите на мисълта, вие ще разкъсате и оковите на тялото си. 

Единственият истински закон е този, който води към свободата. 

Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене. 

От „Джонатан Ливингстън Чайката”, Ричард Бах
Изображение: watercolororiginals.blogspot.com