Мишел Турние, един от най-влиятелните писатели във френската литература от втората половина на ХХ век. Името му бе спрягано многократно за Нобелова награда, но така и не я получава. Затова пък бе награден с престижната награда за литература Гонкур.
Великият писател, който ни напусна преди две години, преживя последния половин век в селцето Шоасел край Париж, чието население е малко над 500 души. Последното му желание бе да бъде погребан в корените на едно от най-големите дървета в селото. Желание, напълно обяснимо, като се вземе предвид творчеството му.
(1924 ~ 2016)
Какво е представлявал Раят? Гора. Или по-точно лес. Лес, защото дърветата там се издигали подредени, доста далеч едно от друго, нямало сечища и бодливи храсти. И най-важното – всяко било различно по природа. Не било като сега. Тук например можеш да видиш как цели хектари ели се редуват със стотици брези. За какви видове ставало дума?
Забравени, непознати, необикновени, изумителни видове, които вече не се срещат по земята и ще разберете защо. Всъщност всяко от тези дървета имало свои плодове и всеки вид плод притежавал особено чудодейно свойство. Един давал познание за доброто и злото. Това бил първи номер в Рая. Втори номер дарявал вечен живот. Също не било лошо.
Че и всички останали – един носел сила, втори надарявал с творческа мощ, благодарение на другите можело да придобиеш мъдрост, вездесъщност, красота, смелост, любов – всички качества и добродетели, които били привилегия на Йехова. А пък тая привилегия Йехова твърдо възнамерявал да запази единствено за себе си. Затова казал на Адам: „Ако хапнеш от плода на първи номер, ще умреш.“
Истината ли казал Йехова, или излъгал? Змията твърдяла, че лъжел. На Адам не му оставало друго, освен да опита. Щял да види дали ще умре, или, напротив, ще познае доброто и злото. Като самия Йехова.
Подтикнат от Ева, Адам се решил. Отхапал от плода. И не умрял. Обратно, очите му се отворили, той познал доброто и злото. Значи, Йехова излъгал. Истина е казвала змията.
Йехова изпаднал в ужас. Сега, като не се страхувал вече, човекът щял да вкуси от всички забранени плодове и лека-полека щял да стане втори Йехова. И веднага предотвратил това, като поставил ангел с развъртян огнен меч пред дърво номер две, което дарявало вечен живот. После изгонил Адам и Ева от омагьосания лес и ги заточил в краища без дървета.
Ето какво проклятие тегне над хората: те са произлезли от растителното царство. А са попаднали в животинското. Какво представлява впрочем животинското царство? Лов, насилие, убийство, страх. Обратно, растителното царство е спокоен растеж в единение със земята и слънцето. Затова с мъдрост може да се сдобие само вегетарианец, и то единствено чрез съзерцание на дървото в някоя гора...
Какво представлява дървото? Дървото преди всичко е определено равновесие между клонак в простора и подземно преплитане на корени. Това чисто механично равновесие само по себе си съдържа цяла философска система. Защото е ясно, че короната може да се разпростира, да се разширява, да обема все по и по-просторен къс небе само когато коренищата се спускат по-дълбоко, разклоняват се на все по-многобройни корени и коренчета, за да закрепят по-здраво цялото устройство.
Онези, които познават дърветата, знаят, че някои разновидности – по-специално кедрите – развиват дръзко клонака си повече, отколкото могат да крепят корените им. Тогава всичко зависи от мястото, на което се издига дървото. Ако е на открито, ако почвата е подвижна и плитка, достатъчна е една буря, за да рухне гигантът. Колкото повече искате да растете, толкова по-здраво трябва да сте стъпили на земята. Всяко дърво може да ви го каже.
Това не е всичко. Дървото е живо същество, но животът му е съвсем различен от животинския. Когато дишаме, мускулите ни издуват нашата гръд, която се пълни с въздух. После издишваме. Решението да вдишваме и да издишваме вземаме самите ние индивидуално, свободно, без да се съобразяваме с времето, духащия вятър, слънцето – с нищо. Ние живеем откъснати от останалия свят, като негови врагове. Вижте, че при дървото е обратно. Листата са неговите дробове. Те не сменят въздуха, докато той не пожелае да се премести. Дишането на дървото е вятърът. Силният внезапен вятър е движението на дървото, на листата му, на дръжчиците им, на вейчиците, вейките, клончетата, клоните и най-после на стъблото.
Но има и вдишване, издишване, изпарение. Нужно е и слънце, иначе дървото не може да живее. Дървото е неразделно цяло с вятъра и слънцето. Вятърът и слънцето са двете космични гърди, които непосредствено закърмят с живот дървото. То въплъщава едно очакване. Дървото цяло е огромна мрежа от листа, опъната в очакване на вятъра и слънцето. Дървото е клопка за вятър и слънце. Когато се поклаща с шепот и процежда светли стрели във всички посоки, това е знак, че двете едри риби – вятърът и слънцето – са се хванали пътем в хлорофилната му мрежа...
От Мишел Турние: „Дивият петел“, изд. Народна култура
Снимки: pinterest.com