„Човек не бива да се държи както му се иска, а както знае, че е правилно.“
Турският психиатър проф. д-р Невзат Тархан изгражда своята терапия върху притчите на почитания персийски поет и мъдрец Руми. Така словото на Мевляна възкръсва за нов живот и лекува по интригуващ начин, предавайки безценната си мъдрост през поколенията.
...
♥ Притча от РУМИ
Онези, които ядат малки слончета
Един мъдър човек каза на приятелите си, които се готвеха за път:
– В гората, която ще преминем, има много опасности. Когато огладнеете, внимавайте да не ловувате малки слончета, като се подлъжете, че са беззащитни и тлъстички. Майките им дебнат скрити и се превръщат в безмилостен враг в мига, когато малките им пострадат! Ако спазите съвета ми, ще сполучите.
Приятелите му благодариха и всички заедно се отправиха на път. Преходът им през гората беше много мъчен. След известно време започнаха да огладняват, а устните им да пресъхват от жаждата. Точно тогава съгледаха едно чудесно малко слонче, което обикаляше съвсем само. Забравиха за съвета и настървено се нахвърлиха върху животното. Събориха го на земята, разрязаха го и сготвиха месото му на кебап... Скоро потънаха в дълбок сън. А гладният, но умен мъж, който дори не докосна слонското месо, остана буден като овчар, който пази стадото си.
Привечер се появи една ядосана слоница. Три пъти се завъртя покрай будния и гладен мъж, който я гледаше изплашено, и три пъти подуши устата му. Като не усети миризмата на малкото си по него, се отправи да подуши спящите. Когато разбра кои са нарязали и изяли малкото й, слоницата един по един ги повдигна във въздуха, а после ги удари силно в земята и ги уби. Остана само умният и буден човек, който не беше ял от месото на слончето. Майката не го докосна, а се изгуби в гъстите гори.
Миризмата на високомерие, алчност и непреодолимо желание се усеща винаги, както и миризмата от устата на онези, изяли малкото слонче. По тази причина молитвите не биват приети, а хората се срещат с хиляди бели...
Истинската победа е онази, която личността постига над себе си
Мъдрият човек предупреждава мъжете, които ще тръгнат на път, че в гората, през която ще минат, има опасности. Хората не се интересуват от ненужното, но когато огладнеят, слабостите им излизат на преден план. При това положение умният човек, който използва логическото си мислене, е предупредил приятелите си за опасностите и се е надявал те да спазят съвета му, след като анализират кое е от полза и кое от вреда. Всъщност виждаме, че той им е казал: „Не се доверявайте на чувствата си, а действайте според гласа на съвестта си“. Умът и чувствата излизат на преден план тук, но най-важното е човек да има „принципи“. Макар да е гладен, умният човек не нарушава принципа си и не яде от малкото слонче. Защото той притежава висока интелигентност на съвестта. И накрая остава жив. Останалите, които ядат от месото на слончето, олицетворяват грешния модел на мислене: „Ако ми е приятно дадено действие, то трябва да го направя веднага“. Това е мислене от типа: „Онова, което ми харесва, е добро, а онова, което не ми харесва, е лошо“. В същото време то съдържа в себе си и грешното разбиране: „Ако се налага, може да престъпя правилата, може да излъжа.“
Удоволствието залага капани за човека
При потенциално грешно поведение логиката на човека му казва „недей“, а чувствата го насърчават „давай“. Ако съвестта предупреждава да не правим нещо, то трябва да я послушаме. Тук се опитваме да обясним, че човек не бива да се държи както му се иска, а както знае, че е правилно. А онези, които хранят чувства като алчност и непреодолимо желание, е възможно да бъдат застигнати от тъжен край, както и мъжете, изяли слончето. Чувствата, поради които човек допуска най-много грешки, са алчност, високомерие и непреодолимо желание. Стремежът към удовлетворяването им залага капани за човека.
Високомерният има прекалено високо самочувствие поради горделивостта си и предприема рисковани действия. Алчният не вижда опасностите, защото е сляп за реалността. А онзи, който таи непреодолимо желание, е склонен да действа, без да обмисли резултата. Всички тези особености като алчност, високомерие и непреодолимо желание се отразяват в езика на тялото на онези, които ги притежават, и един ден тези хора биват принудени да дадат сметка за действията си. Важно е човек да не попада в тези капани. Можем да направим аналогия с историята и да кажем: „Действията ви няма да ви донесат нищо добро. Ако проявите търпение и постъпите като мъдрия човек, който не е хапнал от слончето, ще спечелите“.
Ако погледнем откъм страната на мъжа, който се е въздържал, ще видим, че гладният не се е подвел по психиката на масата, останал е гладен и е страдал. Останалите са гледали на него като на „глупак“, защото не се е нахранил. И слоницата е интересна с това, че не погубва всички, а като долавя миризмата на малкото си, различава онези, които са яли от месото му, от невинния човек.
Най-великата победа е победата на индивида над собствената му личност. Да успее да надделее над пагубните, подлудяващи импулси, е най-голямата победа за един човек. И когато се постигне такъв успех, това значи, че е взет основният изпит. По тази причина контролът на човека над импулсите му заема важно място във възпитанието на характера. Човек трябва да се чувства свободен по отношение на подтиците и желанията си, трябва да е способен да ги управлява.
Възпитанието на характера прилича на опитомяване на кон. Целта е да се постигне контрол над животното. И конят, и стопанинът му мислят, че командват положението, и ако стопанинът успее да надделее, може да накара коня да върви в исканата от него посока. Ако обаче не успее, тогава животното ще го отведе където то поиска. Ако човек действа навреме, ще вземе контрола в свои ръце и това надмощие ще му носи енергия за живот. В противен случай капани като алчност, пари и мощ ще го привлекат на своя страна. А това е дива енергия, също като тази на коня, и трябва да се опитоми. И така във възпитанието на характера е много важно тези енергии да бъдат поставени под контрол. Разликата при Мевляна в обучението на характера е тази, че той използва интелигентността на съвестта. Успява да прибегне до нея в най-критичния момент и докато разказва какво е да си добър, кара човек да почувства дълбокото вътрешно спокойствие, до което води интелигентността на съвестта. Първата отплата на човека е вътрешното задоволство, свързано с действието, което извършва. И това се дава в този свят, а не остава за света след смъртта. Тоест душевното спокойствие и задоволство, резултат от добри дела, са достатъчни, за да бъде човек щастлив. И затова дори няма нужда от овации за добрината.
Из: „Словото на Руми като терапия“, Невзат Тархан, изд. Прозорец
Снимка: Nevzat Tarhan, en.wikipedia.org
